Разбира се, че Спартак има верните си фенове. Плевен винаги е обичал своя отбор, независимо от това дали преживява времена на слава или обратното. Действително клубът понастоящем не е като в най-добрите си години, но представянето през настоящия сезон в Б група до момента дава индикации, че се работи в правилна посока. Ако съумеем да се преборим със силната  конкуренция в лицето на бургаския Нефтохимик и се върнем там, където ни е мястото – в А група, това със сигурност ще е своего рода заслужено възраждане на футболен град, какъвто е Плевен.

Всъщност по отношение на първата част на въпроса Ви мога да кажа същото и за баскетболния клуб в града, който е винаги е бил подкрепян - както когато побеждаваше Реал Мадрид в евротурнирите, така и сега, когато е в дъното на класирането. 

Вярно е, че в добрите общества никога не се говори за пари, но за съжаление тук, в България, финансите са определящ фактор за успехи в спорта. Виждаме отлично работещите проекти в Разград и Ловеч, но резултатите там не се дължат на човешкия потенциал и традициите, с които разполагат такива градове, а на финансовия ресурс, който собственици и респективно спонсори осигуряват. Плевенският футбол не прави изключение от общото правило. Трябва да призная, че не ми пука особено за това дали Спартак е по-богат от Лудогорец, примерно, или не е. Мисля, че е достатъчно да се работи професионално в името на футбола и с разумна финансова политика, за да може клубът да съществува нормално при нашата действителност и да постига резултати и то не за 1 или 2 години, а дългосрочно. Моите ранни спомени за футбола в Плевен не са свързани с милиони, трансфери, бази или трофеи, а с любовта на хората към клуба. Моето желание е да се върне времето, когато на стадиона идваха по 25-30 000 души, които подкрепяха отбора само заради града и фланелката, а противниците ни трепереха от страх от това, което ги чакаше в Плевен.

Феновете би трябвало да оценят по достойнство представянето на отбора не само през този сезон в Б група, а и през изминалия, когато спечелихме Северозападната В група. Смятам, че отборът отново е на победния път, но не бива да се заблуждаваме, че са постигнати феноменални резултати. Пътят към успехите е твърде дълъг.

Все пак фактът, че на мача срещу ЦСКА за Купата на страната присъстваха над 15 000 души, а посещаемостта на повечето мачове е не по-малко от 4-5 000 души, ясно показва, че вярата отново се е върнала в сърцата на плевенчани.

На 28.11. в Плевен ще се срещнат без съмнение двата най-добри отбора в Б група. И двете страни разполагат с отличен потенциал, който очаквам да видим на терена. Имам уважение към отбора от Бургас и знам, че там в момента също се работи много, за да могат зелените да се върнат към успехите си от близкото минало. Въпреки, че Нафтата е сравнително „млад“ клуб, трябва да се каже, че той винаги е бил носител на красивото във футболната игра. Сега там не играят Кишишев, Чилика, Парушев или Трендафилов, но съм сигурен, че момчетата, които ще представят шейховете в Плевен, ще излязат, за да победят. Все пак обаче бургазлии ще бъдат посрещнати на стадиона в Плевен от поне 10 000 френетични фенове, които ще подкрепят отбора си докрай в името на победата. Убеден съм, че Спартак ще атакува и ще търси категорична победа. Като плевенчанин и фен на Спартак очаквам успех за своя отбор, но съм наясно, че той няма да дойде лесно.  

Джоджо е отдавна доказано име във футбола като активен състезател. Лично аз имам необходимото уважение към него. Трябва обаче да се отбележи, че за голяма част от феновете на Спартак неговите качества като ръководител са спорни. Всички знаем защо. Все пак в Бургас най-добре знаят защо са назначили точно него и очевидно са на мнение, че може да им свърши работа. Няма лошо в това, но със сигурност Джоджо няма да играе в сряда срещу Спартак, а нещата се решават само на терена. Пожелавам успех на Пламен Николов в Нафтата, но в Плевен той ще бъде посрещнат като противник, а не като свой.

Вече споделих с Вас, че разумно управление, правилна финансова политика и поставянето на реалистични цели биха могли да доведат до положителни резултати за клуба. За това трябва, разбира се, и финансова подкрепа. Ако тези фактори са налице, Спартак може и трябва да се бори за трайни успехи. В противен случай ще бъдем обречени на „кретане“ за 1-2 години, както Вие го наричате, след което ще се върнем в изходна позиция и всички усилия ще отидат на вятъра.

Това не е просто футболен отбор. Този клуб е докоснат от Бог и не е възможно да се откажеш от него, след като си станал негов фен в сърцето си. Въпреки, че Ливърпул не е печелил шампионата от 1990 г., той продължава да пише историята си по очарователен начин, който не е характерен за никой друг футболен клуб в света. Това е клуб, чието съществуване е белязано от величие и трагедии. Примерите и за едното, и за другото, са безброй: станалото на „Хилсбъро“ през 1989 г., събитията от 1985 г. на финала за КЕШ с Ювентус, обратът от 0-3 на полувремето и спечелването на Шампионската лига срещу изключителния Милан през 2005, като това е може би най-великият финал в евротурнирите за всички времена.