Николай Михайлов е роден на 28 юни 1988 г. в София. Трето поколение вратар - внук е на Бисер Михайлов и син на Борислав Михайлов. Юноша е на “Левски”. Дебютира за първия отбор на 16 г., на 17 играе в евротурнирите, а преди да стане на 18, записва и дебют за националния отбор. Докато е в “Левски”, клубът печели 2 титли, купа и суперкупа. След само 12 мача за първенство за “сините” осъществява голям трансфер в “Ливърпул”. Но е преотстъпен и от 2007 г. играе в “Твенте”. По-късно клубът го откупува. През 2010-а става шампион на Холандия, а след година взема и купата на страната. През 2011 г. Николай достига досегашния си личен връх - избран е за “Футболист №1 на България” и “Вратар №1” в Холандия. През 2013-а преминава в италианския “Верона”. Но странно за развитието му не получава шанс да играе в нито един мач в Серия “А”. През 2014-а подписва с турския “Мерсин”. След проблеми в клуба разтрогва в края на 2015-а. Не подписа с нов клуб и от началото на 2016-а се прибра в София, където тренира индивидуално в очакване на по-доброто професионално бъдеще. Как се развива животът му в този нетипичен етап от кариерата му Николай Михайлов разказва в интервю за “24 часа”.
Как протича ежедневието ти, странен ли ти е животът без отбор?
- Поддържам форма с тренировки с Димитър Иванков. Имам лична програма, изготвена от моя физиотерапевт. Определено периодът е нещо ново за мен след това, което ми се случи в края на 2015 г. Разтрогнах договора си с “Мерсин” в края на декември. След това се прибрах за Коледа и Нова година. И изчаквах да видя дали ще има добри оферти. Но предложенията, които получих, бяха или много далеч с настояване за дългосрочно обвързване - като Америка и Азербайджан, което за момента не ме удовлетворяваше. Или отборите бяха нестабилни. Имах предложения и от отбори от Белгия и Холандия, но не ме удовлетворяваха като позиция в първенството. Така стана февруари. И нямаше смисъл да ходя някъде само ей така за два-три месеца. И в предстоящите 3-4 месеца реших да не избързвам, за да не направя грешен избор. Основният трансферен прозорец е през лятото. През зимата нямаше почти никакво движение на вратари. Единственият по-интересен трансфер бе на Виктор Валдес от “Манчестър Юнайтед” в “Стандарт” (Лиеж). Затова няколко месеца ще съм на индивидуален режим. А лятото като свободен агент да сложа новото начало в моята кариера.
Не се ли притесни, вземайки решението да останеш без отбор, че това може да е лоша посока за живота ти?
- Целта беше да избегна прибързана грешка, за която после пак ще се нервирам. Защото краят на периода в “Мерсин”, особено последните 2 месеца, бяха много тежки - и в професионален, и в спортно-технически, и във финансов план. Сега виждате, че “Мерсин” изпадат. В клуба не са получавали пари от 6-7 месеца, което е нелепо за професионални футболисти. Аз съм радостен, че успях да се разбера със спортния директор да ми платят всичко, което ми дължат. Тези дни се чух с мои бивши съотборници - трагедията е пълна, абсолютна катастрофа. На фона на всичко лошо, което ми се случи, се радвам, че се измъкнах без никакви последици. Искам лятото да намеря нещо стабилно. И да тръгна отново нагоре в кариерата. В нея имаше много трудни моменти. Важното е от тук нататък да се направи правилният избор. Да се намери стабилен клуб, в който аз да съм спокоен, да се чувствам добре. Защото последните 2 г. и половина нещата просто се презастъпват, винаги се случват в последния момент. А когато си догонващ, никога не си в добра позиция. Тези 4-5 месеца не променят футболното ми бъдеще и живота ми. Даже смятам, че ще ме направят по-добър. През тях си промених приоритетите, осъзнах доста неща. Все пак през последните 10 г. съм в чужбина. Времето, в което сега съм в България, реално е по-голямо от общото време, в което съм бил тук в последните 10 г. Затова се стремя да обърна внимание на неща, на които не съм могъл - на семейството, на близки хора, на идеи за бизнес проекти, които в момента реализирам. Сега имам време аз сам да опипам материята за бизнеса на място. И съм абсолютно готов, зареден с положителна енергия за летния трансферен прозорец. Само Господ знае какво ще се случи. Аз съм на мнение, че в живота всичко е съдба - има карма, от която не можеш да избягаш. За всяка житейска случка има някаква причина. Приемам тези месеци извън футбола като нещо, което е трябвало да се случи. Не мога да кажа, че ми е приятно, защото 4-5 месеца не мога да играя футбол - нещото, което най-много обичам на този свят. Редуцирах хората около мен. Промених живота си. Видях кои са истински важните неща. И гледам напред.
Явно приемаш решението си като опит да слезеш от въртележката, за да помогнеш и сам на съдбата...
- Наистина - две години бях на едно колело, от което нямаше слизане. Единственото, в което нямах проблеми, беше финансовата част. Но и във футбола, и в живота това не е най-важното. Най-важното е да си здрав. Здраве не се купува с пари, както и любов не се купува с пари. Ясно е, че без тях не можем да живеем. Но в изминалия период аз бях удовлетворен само в тази част. Не бях щастлив в професионален план. Оттам всичко друго минаваше назад. Затова беше добре да остана сам със себе си, да поразмишлявам къде съм сгрешил. Защото аз търся вината първо в себе си и след това в хората около мен. Направил съм си изводите. Спокоен съм. И вярвам, че всичко ще се случи. И в професионален, и в бизнес, и в личен план.
Какви грешки откри в себе си?
- Грешките са неизменна част от живота. Моите са още с избора на отбор преди 3 г. После се озовах в споменатата догонваща позиция, в която взех други грешни решения. Преди 2 г. имах реална оферта от “Фулъм”. На 30 август трябваше да пътувам, за да подпишем. Но преди това “Фулъм” падна 1:5 и стана ясно, че ще гонят треньора Феликс Магат. И основната опция ми отпадна. Оказа се, че за два дни трябва да избера друга. Имах предложение от три турски отбора. Избрах тази с най-добрите лични условия - “Мерсин”. После всичко е ясно - квотата за чужденците пречеше, но в първата година изиграх 15-16 мача. Втората - дойде треньор, който много ме харесваше. Бях титуляр първите 3 мача, но като цяло играхме слабо и губехме. Изгониха го. Дойде друг треньор, който не харесваше чужденците. Аз и още четирима чужденци все не попадахме в групата. Нещата не се развиваха, както аз исках. Грешките ми, довели дотук, са по-стари. Повече няма да ги правя. Ако говорим в живота като цяло - винаги има неща, които можеш да подобряваш и овладяваш. Нормално е като по-млади понякога да се подхлъзнем. Такъв е животът, иначе няма да е интересен. Аз видях и осъзнах доста неща. Доста пъти съм грешил.
Това ли е най-тежкият ти футболен период, но може би и най-добрият ти период за лично усъвършенстване?
- Без съмнение съм в най-тежкия си период за футбола. Но в същото време е период, в който заставаш сам срещу огледалото и си казваш сам на себе си как стоят нещата. Явно съм имал нужда от това. Когато нещата се случват бързо - играеш, пътуваш, нямаш време да ги осъзнаеш. Знам какво искам, какво търся и знам, че ще го постигна.
Кои хора са най-доволни от неочакваното внимание и лично присъствие на Ники Михайлов около тях?
- Родители, сестри, племенници - цялото семейство. 10 г. не ме е имало - нито за рождени дни, нито за празници, никога през това време не сме били заедно за Великден. От тази гледна точка ми е много приятно. Така съм възпитан - семейството е най-важното. Хората, които винаги са били зад гърба ми и винаги ще бъдат. А ние сме много сплотено семейство и ни е приятно, че можем да се съберем заедно.
Как приема ситуацията около теб най-добрият ти приятел и съветник - баща ти Борислав Михайлов?
- Както и аз. Няма как да му е приятно. Коментираме нещата. Както коментирахме и отборите, които имах черно на бяло през януари. И двамата бяхме на мнение, че не трябва да се избързва. Най-важното е лятото да намеря отбор - стабилен спортно-технически с директор и треньор, стабилен и финансово. А в отборите, които ме искаха януари, не бях сигурен. Изхабих доста нерви в края на миналата година. И просто си казах, че 2016-а за мен е ново начало - позитивно, с настроение.
Гарантираш ли, че стабилните отбори, които ще си търсят вратар през лятото, ще имат като опция и много по-стабилния психически и осъзнат Николай Михайлов?
- Чисто психически гарантирам. Сега съм много по-спокоен, много по-стабилен, уравновесен. Все пак и възрастта си оказва своето влияние. Преживяното учи. Имам намерение и да създавам семейство - говоря за близко бъдеще. През 2016-а наистина хората могат да видят различен Ники Михайлов, различен от това, което е бил. Човек, който иска да се концентрира изцяло върху кариерата и бъдещото създаване на своето семейство.
Имаш ли човек до себе си, с когото планираш да създадеш семейство?
- В началото на годината казах, че личния ми живот вече не искам да го коментирам, защото през годините това не ме е довело до нищо хубаво. Излишно е да позволявам под някаква форма десетки хиляди да си врат носа там, където не им е работата. Случвалото се в предишни години няма как да продължава - независимо с кого съм, къде съм и как съм. Важното е аз да се чувствам щастлив и спокоен.
Какво виждаш в България сега? Какви са разликите след дългите години отсъствие? Имаше ли културен шок?
- Знам, че животът на хората в България е много труден. Но сега, като останах повечко, забелязвам нещастие в очите им, което ражда злоба. И виждам огромна злоба в очите на хората, която идва от тежкия им живот. Не говоря към мен, а генерално. Аз на никого нищо лошо не съм направил - никога не съм откраднал, никога нищо не съм запалил, нито се занимавам с ДДС-та, нито с наркотици, нито с алкохол, нито с оръжия, нито с проституция. Аз си изкарвам парите с честен труд и си чупя ръцете и краката - да не казвам колко контузии. И в крайна сметка и аз съм черният. Но просто животът на хората е много тежък и злобата властва. Какво друго? Виждам дупки по пътищата, бедни хора, просяци по светофарите. И много други неща, но не е моя работа да ги коментирам, защото аз съм футболист и работата ми е на терена. Това, което виждам, не ми харесва. Защото това е моята държава, аз съм българин. И винаги съм си идвал с кеф. Имаме уникални планини и море. А в какво ги превърнахме? Правим магистрала, след 6 месеца е пропаднала и има такива големи дупки, че може да ти падне колата в тях.
Как преживяваш отсъствието си от националния отбор? Има ли болка?
- Националният отбор за мен винаги е бил чест. С 80% от момчетата сме израснали от деца. С повечето сме приятели, с другите - добри познати. В прекрасни отношения сме. Националният отбор е болка на всички, защото в приятелски мачове без значение показваме друго лице - сплотено, агресивно. Постигаме резултати. Като дойдат мачовете на истината - световни или европейски квалификации, нещата се пропукват. Болката е, че не можем да се класираме на голям форум. Аз нямам претенции да бъда или в националния отбор, но искам България да бъде там, на финали. Първенството тук изостава много като класа от основните в Европа. И това е основен проблем, а не кой ще е треньор. Конкретно за мен - нека бъдем реалисти, не мога да прескачам стъпки. Първо трябва да си намеря отбор, да заиграя - имам много работа за вършене.
Какво видя отстрани в контролата Португалия - България и как ще коментираш изявите на Владислав Стоянов срещу Роналдо и компания?
- Уникален мач на Владо, най-добрият му мач за националния отбор. Добър мач, но и уникален шанс за целия отбор, нека гледаме реално. Имахме 2 положения. Едното Марселиньо го вкара. Марселиньо е най-добрият футболист в българското първенство. Уникален футболист, много ценен кадър за националния отбор. Втора ситуация - центриране отдясно на Мишо Александров успоредно на голлинията и Митко Рангелов беше близо да отбележи. Но да не забравяме, че Португалия има 3 или 4 стопроцентови положения плюс дузпа. Просто добрият вратар тази вечер ги спаси, ние вкарахме гол и победихме 1:0. Но много искам това да се случи във важна квалификация и да се класираме на голямо първенство. Ние бихме и Холандия в контрола и какво от това? Престижа го има, но казах къде ни е болката. Конкретно за Владо - мястото му отдавна е в чужд отбор. Да изкарва съществени пари, да се чувстват добре с жена му и детенцето, което им се роди. С Владо сме израснали от деца, минали сме всички гарнитури заедно. Много добър конкурент за националния отбор. Пожелавам му лятото да излезе в чужбина, да направи 7-8 години силна кариера и да си оправи живота.
Какво би казал за “Левски” в ситуацията на нова трибуна и стари резултати на отбора?
- Радвам се, че е създадено нещо за доброто на българския футбол - тази трибуна е инвестиция за бъдещето. За голям клуб като “Левски” е нормално въобще да има такава трибуна, с условия за фенове, за легенди. С различни зали, скайбоксове - европейска работа. Затова се радвам за любимия ми клуб. Надявам се да се събират все повече спонсори, да се вдига бюджетът, да се привличат по-добри футболисти, да се набляга и на юношите, да растат нови играчи от школата. И “Левски” да е конкурентоспособен с “Лудогорец”, защото това е единственият отбор в България, който е над останалите. С нетърпение чакам момента, в който любимият ми клуб ще радва невероятната си публика.
Изненада ли те достигането на ЦСКА до финал за купата?
- Реално не, защото имах възможност да гледам ЦСКА и “Берое”. Но проблемът там е друг - случващото се с ЦСКА извън тези резултати е пълна пародия. Нелепо е. Такъв голям отбор, с такава уникална публика - защото те наистина показаха, че са на топ ниво, да бъда размотавани и баламосвани. Клубът и тази публика не заслужават такъв управленец. Единственият човек, който в настоящата ситуация може да върне ЦСКА в правия път, е Васил Божков.
