Представете си, че се намирате в един малък индустриален град в Италия. Няма нищо впечатляващо, поддържат се 20 малки и средни бизнес организации на различни предприемачи. Те плащат наеми на общината за сградите, които използват, произвеждат продукт, който не е много качествен и не може да се конкурира с пазара в Англия и Испания.
Изведнъж на един от тези 20 бизнесмена му писва да поддържа такъв стандарт на производство и решава да вземе нещата в свои ръце, създавайки истинска империя.
Метафорично описано, така стояха нещата в Серия А до 2011 г. Милан току-що беше спечелил 18-то си Скудето, а Ювентус завърши на далечното 7-мо място. Там, където беше и през май предишната година. Точно тогава обаче „старата госпожа“ започна да заприличва на Бенджъмин Бътън и вместо да става още по-стара, се превръщаше в далеч по-опасна, стряскащо иновативна, но за сметка това все по-мъдра. За разлика от вечната дилема с яйцето и кокошката, то тук беше ясно кое беше началото.
„Знам какво правя“
На 1-ви юни 2010 г. Джузепе Марота беше представен от Андреа Аниели като новия изпълнителен директор на Ювентус. Той не дойде в Торино като случаен човек. През предишните осем години той стоя в основата на едни от най-добрите години на Сампдория в Калчото. През август 2007 г. успя да привлече в отбора от Генуа играч като Антонио Касано не от къде да е, а от Реал Мадрид. Още тогава цяла футболна Италия забеляза способностите на Марота да дърпа конците перфектно. Да трансферираш играч от „белия балет“ в отбор като Сампдория (колкото и проблеми да имаше Касано) беше само в теорията на вероятностите. Поставяйки Пацини до Антонио, Марота изведе Дория до историческо четвърто място в Серия А през 2010 г. Само година по-рано „моряците“ бяха 13-ти ...
При пристигането си в Ювентус Марота беше изключително доволен от факта, че след година отборът ще има готов собствен стадион. Именно домашната сцена е ахилесовата пета в живота на всеки футболен клуб в Италия. След откриването си през лятото на 2011 г. „Ювентус Стейдиъм“ стана едва третия стадион, собственост на клуб, а не на община. Другите два са „Мапей Стейдиъм“ на Сасуоло и „Стадио Фриули“ на Удинезе. Открити съответно 1995 г. и 1976 г.
Сблъскал се вече с ужаса на арендован общински стадион, още повече делен с градския съперник, Марота знаеше, че новата придобивка на Торино ще бъде златна мина.
Въпреки това, той трябваше да създаде стабилна основа на новия Ювентус, който желаеха фамилия Аниели и причината, поради която го назначиха. Първите камъни, положени от него бяха покупките на Леонардо Бонучи от Бари за 15 милиона евро и Андреа Бардзали за 500 хиляди евро от Волфсбург. Типично по италиански, той започна да укрепява защитата, а зашеметителното е, че бъдещите 80% от отбраната на Скуадра Адзура акостираха в Торино за под 16 милиона. Допълнително взе ново острие в лицето на Куалярела и донесе скорост на играта с привличането на Симоне Пепе.
Макар и завършил седми този сезон, Ювентус показваше израстване в играта си, но очевидно 60-годишният Луиджи Делнери не успяваше да внесе иновативността, която Марота желаеше. Затова той реши да заложи на 19 години по-младия Антонио Конте. Решение, което не беше прието много радушно, а след като Марота обяви, че тимът ще се бори за Скудетото, не закъсняха и подигравките.
Много предвидливо, обаче, той знаеше, че, за да се изгради една нова сграда е нужен архитект. И го намери в големия съперник Милан. Андреа Пирло вече беше решил, че неговият път е различен от червено-черния и Марота не чака дълго. Още преди края на шампионския за „росонерите“ сезон беше ясно, че „диригентът от Флеро“ ще се облече в черно-бяло. Заедно с него дойдоха лидери като Артуро Видал и Мирко Вучинич, като на практика именно тези пет трансфера от двете лета на Марота, плюс вече изградилите се Киелини и Буфон, успяха да напълнят цилиндрите на Юве с гориво. От Конте се искаше само искра. И той я донесе със своята тактическа религия, инфарктна на моменти страст и връзка с футболистите, която Пирло описва с една дума – „семейство“.
Ювентус Стейдиъм
Ювентус удари конкуренцията си в Италия именно със собствения си дом. Притежавайки "Ювентус Стейдиъм", „бианконерите“ печелят 100% от всички приходи, идващи от съоражението без да плащат никому наем, за разлика например от Рома, Наполи, Милан, Интер, Фиорентина ...
Един от най-добрите ходове на Марота беше да отдели само 27 хиляди абонамента за продажба, имайки предвид сериозния интерес на торинци към домакинските мачове. По този начин направи конкуренцията за тези 27 хиляди сезонни билета сериозна и направи така, че те да се изкупуват в рамките на седмица след пускането им в продажба.
Най-евтиният вариант е 500 евро, а най-скъпият по-малко от 900. За сравнение Милан предлагат най-евтините си места за 205 евро на година, а най-скъпите за колосалните 2100. При Интер цените варират между 265 и 2150 и то ако закупите билета си през май месец. Ако това стане през август, цената се качва със 100 евро. Рома поставя долна и горна граница от 310 евро до 1280. Излиза, че най-успешният италиански клуб в последните 5 години е с най-ниската цена на премиум абонаментите си и то с разлика от почти 1200 евро спрямо миланските грандове. Причината е проста – Милан и Интер трябва да платят процент на общината, докато Ювентус не. Само изкупените 27 хиляди пропуска носят на Юве приход от 20,8 милиона евро всеки сезон.
На 5-ти май 2015 година торинци прибраха 3.3 милиона евро само от билети на мача с Реал Мадрид в Шампионска лига, поставяйки рекорд за клуба. Отборът беше първият в Италия, който пусна мобилно приложение, наречено “Passbook”, чрез което получавате билета си на своя смартфон и влизате по този начин на „Ювентус Стейдиъм“.
На стадиона има по едно събитие, различно от футболен мач на всеки 2.5 дни, което носи допълнителни приходи за тима.
Всичко това е в години, в които дори не е продадено името на съоражението. Отбори като Байерн Мюнхен, Галатасарай, Арсенал и Манчестър Сити получават средно по допълнителни 30 милиона на година от предоставеното име на своите стадиони, докато Юве все още не е сключил подобна сделка.
Маркетинг
През 2013 г. Ювентус смени производителя на екипите си, като подписа шест-годишен договор с германския Адидас на стойност 140 милиона евро (23 милиона на година), стъпвайки на 8-мо място в света по този показател и оставяйки съперниците си от Милан на 9-то (22 милиона на сезон). През 2015/2016 година „бианконерите“ са продали най-много екипи от клубовете в Италия – 850 000. След тях са Милан със 650 000.
Спонсорът върху екипите - компанията Фиат (изписаната марка Jeep е заради партньорството на Фиат с Крайслер) „налива“ допълнителни 17 милиона евро на сезон, колкото получава и Милан от Fly Emirates. Интер остава назад, взимайки само 10 милиона от Pirelli.
Телевизионните права, които получава Ювентус възлизат на почти 200 милиона евро, оставяйки далеч зад себе си големите в Италия. Милан е с 96,5 милиона, а Интер около 115. От спонсори и реклама, торинци получават още 53 милиона евро, където изостват единствено от „росонерите“ с техните 65 милиона.
Отборът е номер 1 италианска спортна страница във Facebook и в топ 15 на света. Официалният канал на клуба в YouTube е петият спортен канал в интернет. През 2015 година Юве отчита по 5.4 милиона посещения на месец във всичките си шест официални профила в мрежата.
Мениджмънт
Безспорно Юве направи голяма крачка напред на трансферния пазар и вътрешнофинансовите операции. „Бианконерите“ привлякоха играчи като Андреа Пирло, Артуро Видал, Пол Погба, Леонардо Бонучи, Андреа Бардзали, Карлос Тевез, Кингсли Коман, Патрис Евра, Алваро Мората, Сами Кедира и Дани Алвеш за общо 60 милиона евро. Само от продадените Видал и Тевез, плюс много вероятни напускания на Коман и Погба, печелят 221 милиона евро ...
Ето защо през миналото лято „пръснаха“ 122 милиона за трансфери, а още преди да е дошъл август месец тази година, вече са прехвърлили котата от 160.
Мениджирането на клуба е на толкова високо ниво, че крайният дълг за 2015 година е 146 милиона евро от 206 само година по-рано, като индикациите са, че той ще продължава да пада. Отборът плаща за заплати на плеядата си от звезди 124 милиона евро – само 11 милиона повече от Рома и 23 от Милан. Единственият топ клуб в Италия, който е на плюс всяка финансова година от 2012 г. са именно „бианконерите“. За 2015-та той е 2 мил. и 300 хил. евро. Тази седмица излезе сметката на Милан, а тя е загуба от 93,50 милиона ...
И само за финал – през юли миналата година Ювентус постави начало на проекта си „J village”, което представлява пълно модернизиране и строеж на площ от 176 хиляди квадратни метра в Торино (в непосредствена близост до стадиона), където ще бъдат създадени офиси, отдавани под наем, международно училище под шакпката на клуба, хотел, новата тренировъчна база за първия тим, медия център, регистрационнен офис на клуба и сграда за домакинстване на рекламни и иновативни събития. Всичко това на цена 100 милиона евро. По-малко от един Пол Погба ...
Та защо Юве харчи? Защото може. Отборът е изграждан всеки ден и развива все по-сериозна скорост. Допреди 2-3 години хвърляше око към италианските си съперници. Вече, за жалост, няма такива, а погледът излиза отвъд пределите на Ботуша. През 2015 г. един финал в Берлин беше загубен, но изглежда, че няма да чакаме дълго докато видим отново черно-бялата емблема на последната среща в Европа. А това в среда като италианската, за чиято жестокост живи примери са закъсалите Милан и Интер, е само повод за аплодисменти и нищо по-малко.
Виктор Петков, Novsport.com
