Емил Велев: Домусчиев направи на­истина нещо велико в град като Разград, който го минаваш на трета скорост

Емил Велев е от хората, които винаги са били непримирими в търсенето на успеха. Джеймс не се страхува от предизвикателствата и казва това, което мисли, без да се притеснява кого и как може да засегне. Последният треньор, извел Левски до шампионска титла, има остър език, но никога не напада без да е предизвикан. В типичния си стил наставникът на Оборище (Па­нагюрище) не прикрива истината зад угоднически фрази и със сигурност е сред най-под­ходящите събеседници за началото на но­вата година. Кокала зарежда с наст­роение и показва, че има амби­ция да трупа опит и да се развива.

Г-н Велев, какво от старата го­дина искате да пренесете и в новата, и за какво съжалявате, че не е станало, както сте си го представяли?
- По принцип съм такъв човек, че всич­ко, което вече се е случило, остава зад гърба ми. Мисля са­мо за това, което предстои и гледам напред. Винаги има момент или период, за който ще си спом­няш цял живот и се сещаш и за хубави, и за лоши моменти. Аз съм доволен от това, което имам и за мен е важно как­во предстои.

Какъв ви беше късметът от нового­дишната баница?
- Парата не беше при мен. Аз на къс­мет не разчитам. Бо­ря се през целия си живот, доколкото ми позволяват силите. Всичко около мен е нормално. В профе­сионален план мога да кажа, че донякъде съм в застой, до­толкова, че не съм там, където мисля, че е ми е обичайно­то място в „А" група и в момента работя за отбор в „Б" група. Аз обаче никога не съм бягал от предиз­викателствата и гле­дам да се възполз­вам от всеки шанс да трупам опит. Ако не работя, губя представа за това, което се случва, из­лизам от ритъм. Предпочитам да съм в играта. Не избирам от офертите като някои колеги с големи претенции. Освен то­ва да си признаем, че разликата между Първа и Втора лига в момента не е толко­ва голяма, естестве­но като изключим два до три отбора.

Кое е най-голя­мото предизвика­телство пред вас в първите седмици на 2017 г.?
- Въпросът е да съ­умеем да направим необходимото, за да подсилим отбора там, където има нужда. Надявам се, че вече имам опита и способностите да преценя кой може да ни свърши работа. Ясно е, че в Оборище ще има селекция, защото от­борът ни бе обезпе­чен буквално до пос­ледния ден на ка­лендарната година и всичко в клуба е много добре уреде­но. Не му подхожда в момента да се бори за оцеляването си във Втора лига. Си­туацията обаче е ре­зултат от доста наслагвания и се надя­вам, че тя е само временна и ще се промени съвсем ско­ро.

С кого от десет­ките, а може би и стотици бивши съ­отборници се чух­те, за да се поздра­вите по празниците и да си кажете „Наздраве!"?
- В интерес на ис­тината кръгът от при­ятели е доста огра­ничен, но иначе кон­тактите действител­но са стотици. Позд­равяваме се с доста от съотборниците, но и със съперниците, защото на терена сме се уважавали.

Все пак кой бе­ше до вас в ново­годишната нощ?
- Не издавам таки­ва тайни. Казах ти - в тесен кръг. Ако ис­каш имена, ще ти ка­жа - чухме се с До­налд Тръмп, Обама, Путин, с Бойко Бори­сов по Коледа играх­ме мач... Другите са от тия редовните.

Какво си поже­лавате за 2017-а?
- Да съм малко по-позитивен. Да бъда по-здрав или поне да си остана на съ­щото положение. Аз си имам това, което ми трябва - здраво семейство. Синовете ми Емил и Томас ве­че са на 27 и на 24 години, работят и са доволни. Това ми е достатъчно.

Скоро могат ли да ви направят дя­до?
- Всяко нещо с времето си.

А ще се намери ли някой, който да спечели срещу Лу-догорец или поне да се доближи до хегемона в първен­ството?
- Лудогорец всеки може да ги бие. На шах, на тенис на ма­са... На футбол оба­че трудно някой ско­ро ще може да се сравнява с тях, за­щото направиха дос­та положителни не­ща и те ги доближа­ват до тимовете на добро европейско ниво. Не говорим ве­че за средно, за там имаме Левски. Домусчиев направи на­истина нещо велико в град като Разград, който го минаваш на трета скорост. Дока­то включиш четвър­та, вече си извън не­го. Имат един свето­фар, а сега няма да се учудя, ако и лети­ще си построят, за да може да кацат от­борите, с които ще играят. Наричат го с какви ли не имена, но   човекът заслужава само ува­жение. Защото фут­болът ни се нуждае от инвестиции. Пари при пари отиват и когато ги управ­ляваш правил­но се пости­гат сериоз­ни резулта­ти.

Ще успее ли Лев­ски да запише побе­да в Европа?
- Със сигурност. Още този месец на контролите в Кипър. За лятото не знам. За Левски в момента трудно може да се даде оценка, защото клубът все още ми изглежда разколе­бан от структурните промени, които се правят твърде често. Отборът обаче играе все по-добре, има добри футболисти в състава и ще ми бъ­де интересно какво ще постигнат през пролетта.

Според вас да­ли Елин Топузаков е правилният из­бор за треньор?
- Топузаков си зас­лужи да води отбо­ра, защото от доста време е помощник. Аз също така започ­нах. Така се трупа опит и се следва един естествен път на развитие. По-ско- ро други хора в клу­ба не са се доказали преди да получат доверието, което им се дава. За мен, за да си успешен в това, което правиш и да отговаряш на високите изисквания в професия­та, трябва да си натру­пал поне 20 000 работни часа по спе­циалността. Не може да спираш с фут­бола и ведна­га да ставаш треньор, директор или селекци­онер. Точно зара­ди липсата на достатъчно опит на важни позиции се получава една бър­котия. В момента се говори за титла, но това е само от куртоазия, за пред публиката. Реалността е категорична, че Лу­догорец няма как да бъде свален от вър­ха.

През 2009 годи­на по-лесно ли бе­ше?
- Какво? Много малко хора знаят през какво съм пре­минал и тогава. През зимата за селекция пари нямаше и едва успяхме да вземем Бардон и Христо Йовов. Батков лично ходи в Кипър и му бях казал, че напускам, ако се върне без Бардон. Борих се почти с всичко, но все пак успяхме да бием два пъти Литекс на Мъри и ЦСКА на Любо Пе­нев и така да си зас­лужим титлата.

Според вас кой е футболистът на отминалата година?
- Тази класа­ция може вре­менно да я спрете или да й промените регламента. Навремето правеха „Же­лезен отбор" за тези, кои­то са били най-постоян­ни. И мен ме бяха избра­ли една го­дина заедно със Стоич­ков и Кай­зера. Ина­че бих по­сочил ня­кой от бъл­гарите в Лудогорец. Там най-постоянен е Съни Дя­ков, който държи ви­соко ниво. На кой друг да дадем - на Мартин Камбуров ли? Той вкар­ва на ходом или с лека засилка.

А какво е мне­нието ви за Ивелин Попов?
- Не мисля, че блести в отбора си. Добър футболист е , но в никакъв случай не е безспорен №1, каквито бяха Стоич­ков, или по-наскоро Бербатов.