Преди повече от десетилетие, когато националният ни отбор по футбол за последно се класира на голямо първенство - на Евро 2004, тимът ни бе воден на постановката на Сатиричния театър „Още веднъж отзад". Оригиналното заглавие на произведението на англичанина Майкъл Фрейн е „Noises Off”.
И двата лайтмотива се отнасят за това, което се видя на „Анфийлд" по пладне в събота при шокиращата (а може би не) домакинска загуба с 2:3 от Суонзи. По принцип, ако ви е скучно по това време и искате да си качите адреналина без да замесвате близки или познати, пуснете си телевизора и гледайте мач на Ливърпул. А там, през мъглата, просмукала доковете и мозъците на местните (имащи навика да ходят по джапанки при минусови температури), за пореден път гледаха пиесата „Още веднъж отзад".
Когато Юрген Клоп, който безспорно е симпатяга с акъл, дойде в Ливърпул, той се нарече с печелеща привърженици самоирония Нормалния. Ясно за всички беше, че на това място от планетата Земя лудостта е начин на живот. И съответно Ливърпул и Клоп са създадени един за друг.
Шизофренията, която достигна своя пик на 25 май 2005-а съвсем близо до нас - в Истанбул, и облагодетелства хората от Мърсисайд в може би най-великия финал в Шампионската лига срещу Милан, е заела на „Анфийлд" трона на чаканата вече 27 години титла. И не смята скоро да се мръдне оттам. И явно е заразила и Клоп, който имаше две задачи през летния трансферен прозорец -да вземе качествен вратар и най-малко един стабилен централен защитник. Вместо това от родната си Германия доведе вратарят Кариус и естонецът Клаван (съответно от Майнц и Аугсбург). Не че по принцип са лоши, но изведнъж на „Анфийлд" ръцете и краката им започнаха да не ги слушат. При първия гол на Суонзи защитата на домакините се любуваше на топката, заложена в малкия пеналт на Йоренте, както индианци биха зяпали в Плевенската панорама. А когато всичко бе тръгнало по адреналиновия сценарий за 3:2 от 0:2, Клаван реши да асистира на Сигурдсон за победното попадение на „лебедите"...
На всичкото отгоре Клоп се включи в общата пиеса на абсурда. В последните минути той пусна в игра... централния защитник Жоел Матип. Първо - ако наистина камерунецът е изчистен от ФИФА след неясния скандал с националния си отбор, защо не започна отначало? И второ - как точно той ще донесе търсената по това време точица?
В крайна сметка на „Анфийлд" бе чута отново вечната лебедова песен за сбогуване с титлата. И нямаше по-подходящ за нея от Стивън Джерард, който бе на трибуните вече в качеството си на треньор в клубната Академия. Стиви Джи бе там и при 2:0 със Съндърланд на 26 ноември, когато се контузи звездата Коутиньо, а и на 11 декември, когато две неадекватни намеси на Кариус доведоха до 2:2 с Уест Хем. Да, Стиви, подът още е хлъзгав...
Иво Тасев, в-к „Меридиан мач”
