ЦСКА победи Ботев пресметливо, с ясната цел да вкара един гол, след което да затвори мача. Тактиката сработи, но ЦСКА в пореден двубой не впечатли с играта си. Не се вижда нещо заучено, а липсва и избистрен състав. Отново имаше въртене на титулярите, макар че включването на Бусато и Мазику даде добър резултат и двамата оправдаха гласуваното им доверие.
На ЦСКА обаче не му отива да играе по този начин. Привържениците са свикнали да гледат отбор, който мачка съперника си, а не го дебне. На голяма част от феновете не им харесва как играе ЦСКА в този момент, но това може би се налага с оглед на кадровия потенциал. Люпко Петрович е опитен и е преценил с какви футболисти разполага. С този състав ЦСКА няма как да налага тотален натиск, защото в защита тимът на моменти има нестабилни прояви. Това поражда проблеми и несигурност. Явно Петрович си е направил сметката, че е по-добре отборът да чака и да дебне да вкара гол, след което да се стреми да затвори срещата. Той най-добре познава възможностите на отбора и качествата на футболистите. Победата си е победа, но от играта има много още какво да се желае. Това е истината. Този пресметлив стил би отивал на отбор като Дунав, но не и на ЦСКА.
Конкретно в двубоя с Ботев може да се отличи включването на Бусато и Мазику. Това беше добър ход, двамата се защитиха с представянето си. Вратарят беше стабилен. Не е направил нещо специално, спасяванията му бяха рутинни, но пък и не показа колебливост, което е хубаво. Бусато вдъхваше стабилност.
Мазику действаше енергично, показва потенциал за опасни включвания в атака. Още е рано за заключения, но с първите си изяви дава положителна заявка. На пози етап прави впечатление на много по-раздвижен състезател от Жеферсон. Ако Мазику задържи нивото, няма да е изненада, ако се наложи като титуляр. Може да се Каже, че ръкавицата към Жеферсон е хвърлена.
В средата на терена Малинов и Бикел се представиха прилично. С изявите си заслужиха да са в стартовия състав. Големи биткаджии, но пък приносът им в атака е твърде скромен.
Проблемите с Ботев бяха в офанзивен план. Рядко се виждаха повече от 3-4 последователни паса, особено през първото полувреме. Често се грешеше и топката се губеше лесно. Няма заучени разигравания, нито изненада или нещо нестандартно.
Представянето на Евандро и Отабор беше под всякаква критика. Отабор така и не направи опасен пробив. Двамата с Евандро все едно отсъстваха от терена. Соу вкара хубав гол, но като цяло не впечатлява. От него се иска много повече пред вратата.
В по-широк план прави впечатление, че ЦСКА все с още няма избистрен състав, а есенният дял вече е преполовен. И това не се случва за първи път. До края на август още идваха нови играчи. На треньора тепърва му се налага да се запознава с техните качества и да търси начин да ги види в действие. А докато се сработят футболистите, сезонът ще е, каши-речи, свършил . Този стил на работа не ми допада особено. А ако някой вкара десетина гола, веднага се търси възможност да боде продаден. Така не се прави отбор. Затова и игрите са колебливи. Липсва сработеност, футболистите не се познават добре и нещата на терена не се получават.
