Френският ветеран Франк Рибери даде обширно интервю за L’Equipe, в което говори както за Байерн (Мюнхен) и националния отбор на Франция, така и за случващото му се в живота извън терена. 35-годишният футболист е играл в 15 мача в Бундеслигата този сезон, отбелязвайки 4 гола, докато в 5 мача от Шампионската лига има 1 попадение.
“Ще видим какво ще се случи в идните седмици, когато ще седна да говоря с шефовете на отбора и моите агенти. Ако все още мога да давам всичко от себе си за Байерн, бих продължил тук. Ще говорим откровено. Знам, че има шанс да остана, но това може да се случи единствено след разбирателство с клуба”, казва крилото. Бившият национал на Франция пристигна в Мюнхен през 2007 година и моментално се превърна в ключов играч за баварския клуб, печелейки общо 21 трофея, най-ценен от които несъмнено е този в Шампионската лига от 2013 година. Именно с въпросния сезон е свързано едно от разочарованията, за които Франк не спира да мисли и до днес. Той е категоричен, че през 2012/2013 не е преживял това, че не спечели “Златната топка”.
“И днес продължавам да мисля, че заслужавах наградата. Не съм го преживял. Спечелих всичко с клубния си отбор и играх силно за националния. Бях направил всичко небходимо. Не мога да разбера какво се случи и смятам, че беше страшно нечестно”, връща се назад във времето Рибери.
“Постигнал съм всичко абсолютно сам. Никога не съм взел нищо от никого. Не си титуляр в продължение на 12 години в Байерн, ако не си сериозен и не работиш здраво. Не разбирам киселите и недоволни хора, които всъщност не знаят кой е Франк Рибери”, продължава французинът и добавя, че по време на годините си в селекцията на Франция, винаги е бил изкупителна жертва. Крилото вярва, че важните хора във френския футбол, както и някои от съотборниците му са били срещу него.
“Направих толкова много за националния отбор. Да, правил съм и глупости извън футбола, но кой не е? Винаги аз бях виновникът”, отчита седмицата на мюнхенския колос.
Рибери е убеден, че дори да напусне Байерн сега, един ден ще се завърне в клуба, но в друга роля. Желанието му е да помага на младите футболисти, макар сам да казва, че все още има останало гориво в резервоара.
“Искам да работя с младите. Помогнах на много младоци тук, Дейвид Алаба е отличен пример. Взех го под крилто си едва 16-годишен. Тогава видя колата и часовника ми и му харесаха. Казах му, че ако работи здраво, ще може да си ги позволи”, завършва Франк, добавяйки, че когато реши да си тръгне от клуба, ще го направи като Бог.
