ПАРТИТО ЗАПОЧВА! Колежа приема Ботев - Левски

Празник в Пловдив

ПАРТИТО ЗАПОЧВА! Колежа приема Ботев - Левски

Мачът Ботев Пловдив – Левски чисто спортно-технически е в сянката на еуфорията около откриването на новия стадион на канарчетат и няма как да е иначе, до първия съдийски сигнал малко ще се говори за нещо различно от това, което ни залива през последните две седмици.

Преди всичко трябва да си говорим за напрежение, което го има винаги когато нещо е за първи път.

Съвсем различно ще е за домакините. При тях го има елементът на задължителното. Никак няма да е добре в историята на Ботев Пловдив да пише, че са паднали в откриващия мач на новия стадион „Христо Ботев“. Оловото в краката е термин, който е точно за такива случаи. Атмосферата, пълните трибуни, скандиранията, знамената ще са нож с две остриета, не един и два пъти сме си говорили за пренавиване и прегаряне. Облекчаващо обстоятелтво е, че жълто-черните към момента не разполагат с много хора, които носят идеята в сърцата си – нито на ръководно ниво, нито на треньорската пейка, нито на терена. Тези хора ще се вълнуват от събитието, но идеята им в България не е да ги побиват тръпки от разни исторически събития. Тяхната работа, грубо казано, е да не се изложат пред останалия свят. Съвсем наскоро скандирането „Всички, вън“ ехтя на Коматево, в събота на „Колежа“ може би няма да го чуем при никакви обстоятелства на терена, но занапред неубедително представяне на отбора няма как да бъде подминавано дори и на новия стадион. Десетото място на тима в класирането по никакъв начин не кореспондира с цялата шумотевица около новия стадион и с инвестициите на собственика. В края на краищата треньорът Балтазар трябва да се абстрахира от всичко и неговия отбор да играе на предела на възможностите, защото пълния стадион по тези географски ширини е нож с две остриета.

Откъм влиянието на публиката Левски е по-напред с материала, но сега конкренто сините за първи път ще играят при обстановка, в която феновете буквално ти дишат във врата. Относно класирането сините са оформили двойка с пряк сблъсък с Черно море за четвъртото място, което почти сигурно (с оглед първите полуфинали за купата) дава квота за евротурнирите. Може би вече е време и на „Герена“ да избягат от кабинетите и разправиите по върховете между трибуните и ложите и да се съсредоточат върху нещата на терена. Видно е, че футболно лека полека Левски сваля нивото що се отнася до динамиката и органицзацията в играта. Изпълнителите са същите, но треньора е друг и този фактор няма как да бъде подминаван в най-близкото бъдеще, докато на „Герена“ изяснят дългосрочно този въпрос. А дали изобщо ще има някакво развитие по темата, не е съвсем ясно, защото в Левски не е един и два пъти временните треньори са ставали постоянни, след това при първа криза полумава пълна подкрепа, която трае от 3 дни (Живко Миланов) до няколко месеца (Гошо Тодоров). Така, че Елин Топузаков има достатъчно време да си спечели постоянен статут, което в крайна сметка ще зависи от размера на свободните финанси на „Герена“ след края на този сезон. До този момент Топчо се движи добре като резултати и няма допуснат гол, скоро играта няма да се гледа толкова, защото който и да е треньор, ще го има оправданието със завареното положение.

И така, днес след като лентата на стадиона бъде срязана, Ботев Пловдив и Левски трябва да изпълнят страничните обстоятелства с футболно съдържание. Което още повече ще засили усещането за голям празник.

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки