Анализи

Никак не е лесно да си фен на Милан в днешно време. Великите „росонери” малко по малко се превърнаха в един потъващ кораб. След фиаското миналия сезон и срамното за отбор като Милан 5-о място, Галиани и компания трябваше да вдигнат отбора на крака. Приоритет за клуба стана Скудетото, а Купата на УЕФА остана на втори план. Това бяха думите на всички, така трябваше да стане. Да, ама не! Милан продължи да тъпче на едно и също място и лека полека бе разкрит от отборчета като Болоня, Лече и Каляри, но промяна няма. Треньорът си е все същия, играчите са същите, тактиката не се променя за нито един мач, без значение дали срещу теб е Интер или Киево. Стигна се обаче до дербито с Ювентус, мачът на истината, в който Милан бе прегазен и показа, че няма сили за Скудетото. Причини много…

Неделното английско издание "Обзървър" /дъщерно на "Гардиън"/ публикува материал за най-лошите мениджъри в историята на футбола. Автор е английският журналист Уил Херси, който прави задълбочен анализ на провалите в треньорската професия. Лошите мениджъри можеш с лопата да ги ринеш – всеки клуб може да събере дълъг списък от такива имена в историята си. За тези 10 определението за просто посредствени не е достатъчно. Нужно е да надникнем отвъд очевидното, да оставим настрани катастрофите на Лес Рийд в Чарлтън и Майк Уолкър в Евертън, или краткотрайния престой на Крис Хътчинс в Брадфорд и Уигън. Тези, които се провалят след дълго време на успехи, също са игнорирани. Не съм доволен, че трябва да пропусна биографиите на Били Макнийл и Дейв Басет – и двамата бяха начело на два отбора, изпаднали в един сезон. Ние обаче трябва да гледаме за некомпетентност на по-високо ниво. За отцепнически философии, които винаги водят до бедствие, за индивидуални действия, които водят до най-опустошителните ефекти върху клуба, който ръководят. Така, наяве излиза един къс списък от 10 имена.

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки