Три нощи бащата на отвлечения студент Румен Гунински е бил разиграван от похитителите, преди да им предаде откупа, пише “Монитор”, като се позовава на източници сред разследващите.

Момчето беше изхвърлено от похитителите на безлюден път край гр. Елин Пелин в неделя вечерта. Въпреки исканите 500 000 евро за свободата на 22-годишния младеж похитителите склонили на сума от около 350 000 евро.

Както и при предишните отвличания, бандитите пращали на различни места бащата, на които да остави парите. Впоследствие обаче му се обаждали да му кажат да се прибира, защото имали подозрения, че с него има полицейска опашка. В крайна сметка предаването на откупа е станало в столичен квартал. Условието било Гунински да е сам. Този път похитителите не са се съгласили той да има охрана, с каквато Киров-син беше при предаването на откупа за баща си.

Полицаите все пак следили и записвали предаването на парите, но от толкова далече, че на снимките похитителите се виждат като малки черни точки и кадрите не могат да помогнат на разследването. Експерти ще се опитат да ги сравнят със запис от камера в столичния квартал "Стрелбище", която преди месеци засне неуспешен опит за отвличане, за което подозират същата група.

"Животът на момчето беше на първо място", обясниха по-късно участници в акцията.

22-годишният Румен Гунински-син е оставен от нападателите си до бетонен възел, намиращ се до стадиона в Елин Пелин. След като го зарязали, студентът свалил маската и вървял около 200-300 метра по пътя в студената нощ, преди да стигне до най-близката светеща къща. Оказало се, че светлината идва от помещение, в което се намират охранителите на бетонния възел. На смяна бил пазачът Георги Матеев, който подслонил момчето и му дал телефон, за да се обади на баща си да го прибере. С първите две позвънявания момчето не успяло да се свърже с татко си, затова се обадил в полицията. Няколко минути по-късно две-три патрулки го отвели в районното, откъдето вече дошъл да го прибере Гунински-старши.

Момчето било отведено на рутинните при тези ситуации медицински прегледи, за да се установи дали няма някакви вътрешни наранявания, след което е отведено на разпит в ГДБОП. Въпреки че бащата вчера отричаше да е говорено с полицията, разследващи са направили кратка беседа с момчето.

През това време негови близки минали през квартирата му в Студентски град, за да вземат багаж, и после всички се отправили към семейната къща в Правец.

Румен: Не са ме тормозили

"Добре съм, не са ме тормозили, добре се държаха с мен. Радвам се, че всичко свърши. Просто искам да си почина и ви благодаря за всичко", каза момчето. Облечен с лилав суичър и черно долнище от анцуг, студентът се усмихна пред репортерите и отново влезе в голямата семейна къща. Пред журналистите остана да разказва за преживяното баща му.

Гунински-старши обясни, че при сина му похитителите влизали веднъж на 24 часа. Държали са го в малко, тясно и тъмно помещение. Предполага се, че то е имало изолация, защото студентът не е чувал нищо.

Похитителите са разговаряли с него, но с подправени гласове. Разпитвали за финансовото положение на баща му.

В следващите дни предстои момчето да бъде разпитано отново за подробности около отвличането му.

"Нормално беше да не е адекватен и да не говори много - 41 дни на тъмнина, с вързани очи, не чуваш нищо, с вързани ръце, не излизаш навън. Той не знаеше снощи точно къде се намира. Психически беше стресиран, нормално е да е бил заплашван да не говори, така че отказахме снощи да разговаряме с полицията. По-важно е здравето на детето", коментира Румен Гунински-старши.

Бащата: Не съм плащал за сина си

Бащата остана да отговаря на журналистическите въпроси, а синът се прибра в дома им да се възстановява психически от преживения ужас.

- Г-н Гунински, как се чувствате в момента?
- Не пожелавам на никого детето му да го няма 41 дена. Просто, както и да ви го кажа, няма да ме разберете какво ми беше през всички тези дни. Не съм плащал откуп. Обадиха ми се от РПУ-Елин Пелин и ми казаха, че синът ми е освободен. Оставили са го между бетоновия възел и стадиона. Пазачът му е помогнал да се свърже с полицията. Щом научих, тръгнах да го взема.

- Къде са държали сина ви, как описва помещението?
- Той не може да опише мястото, където са го държали. Беше неадекватен и не говореше много. Бил е в тъмнина 41 дена. С вързани очи и ръце. Той не знаеше точно къде се намира. Психически беше стресиран. Отказахме снощи да разговаряме с полицията, тъй като по-важно е здравето на детето.