След края на Универсиадата в Белград, старши треньорът на българския баскетболен мъжки тим Константин Папазов сподели своите впечатления пред bulgarianbasketi.com.

Тити, доволен ли си от представянето и участието на игрите в Белград?
„Много съм доволен от старанието на всички състезатели, участието ни в това първенство бе много полезно. Турнирът бе много силен, може само да съжаляваме за пропуснатото пето място, което щеше да бъде невероятен успех на фона на силната конкуренция.”
 
Има ли баскетболисти, които ти  би искал да отличиш?
„Всеки един от нашите баскетболисти, които сега продължават с мъжете имаше своите силни моменти, което ме кара да мисля, че предстои да водят сериозна пи ползотворна подготовка при силна конкуренция помежду си. Много съм доволен и от Павел Маринов, играч с много талант и сериозно бъдеще, много полезен на отбора. Най-голяма тежест падна върху Христо Николов и Асен Великов, които имаха много добри изяви във всички мачове. Иван Лилов бе постоянен, а Чавдар Костов и Златин Георгиев се изявявха много силно на моменти. В мачовете, които спечелихме силно играха и Ники Върбанов и Крум Дойчинов, а последния се представи отлично и срещу Литва. Благодаря на Владимир Маринов, Павел Иванов и Сергей Цветков, които помогнаха много в подготовката и въпреки, че им гласувах малко време, също се стараха. За жалост стара наша слабост бяха многото грешки в срещите, но за 5 дни подготовка мисля, че се представихме повече от чудесно. Въобще доволен съм от всички, очарован съм от желанието и старанието, което показаха всички баскетболисти." 
 
Чувства ли помощта на твоите асистенти на това първенство – Янко Янчев и Лъчезар Коцев?
„Да, не бива да пропусна и помощта в решителни моменти на двамата ми помощници Лъчезар Коцев и Янко Янчев. С Янчев водехме тима на Универсиадата през 2003 и знам добре качествата му, но сега бях приятно изненадан от Коцев. Знам, че той работи с деца, но беше много полезен на това състезание и му пожелавам един ден той да води този отбор.”
 
Започнахме сковано срещу САЩ, имахме ли шанс да ги изненадаме?
„Съжалявам, че с изключение на Павел Маринов и Христо Николов другите прегоряха и излязоха много сковани срещу САЩ. Като цяло имахме добър и сплотен колектив,  много настроение, което помагаше във важни моменти. Смятам, че това беше много полезно състезание за нас.”
 
Можеше ли да се класираме по-напред от седмото място?
„Реално имахме шанс за 5-то място, а ако не бяха сменили потока ни дори и за четвърто, но това щеше да е максимума. Първите три отбора превъзхождат останалите с класа. Ако в състава бяха близнаците Иванови и при по-сериозна подготовка можехме да се борим и за нещо повече, ако за влизането в четворката не срещахме САЩ, Сърбия или Русия. 
 
Каза хубави думи за всички играчи от тима, повечето от тях ще бъдат част и от мъжкия отбор на Евробаскет 2009?
„Всички тези играчи са бъдещето на българския баскетбол и затова такива участия са изключително полезни. Реално задачата на този университетски отбор бе да помогне на мъжкия в подготовката му за европейското първенство през септември.”
 
Освен на играчи и треньори, искаш ли да благодариш на някои друг?
„Благодаря много на асоциацията за за студентски спорт и БФБ, които помогнаха за нашето участие. Смятам, че се представихме достойно и показахме, че и в България има млади и добри баскетболисти. Пожелавам на тези, които продължават с мъжете това участие да им е помогнало да натрупат самочувствие и да се преборят и попаднат в състава за Евробаскет в Полша.”
 
Отиваш в Лас Вегас, с каква цел и за колко време?
„Сега заминавам за Лас Вегас, Левски ме командирова и ще правя оглед за селекцията за новия сезон. Наистина ще се похарчат средства и на мен ще ми е малко тежко за 5 дни да мина океана на два пъти, но смятам че това е най-доборото място за селекция през лятото и след като всички добри европейски отбори го правят, ние трябва да се учим от тях.”
 
Заради Универсиадата не успя да присъстваш на сватбата на твоя добър приятел Тодор Стойков...
„Страшно много съжалявам, че игрите ме възпрепятстваха да отида, защото с Тошко съм изживял много щастливи мигове в моята кариера. Нямаше обаче да бъде коректно да оставя отбора. Пожелавам му много щастлив семеен живот и му обещавам да присъствам на кръщенето на пет деца, които пожелавам на него и Денис. Българския баскетбол има нужда от неговите кръвни наследници. Денис, малко съм нахален, но ти си толкова добра, че ще ми простиш.”
 
Свикнал си да правиш жертви за българския баскетбол, сега ще празнуваш рождения си ден в самолета на връщане от Америка...
„Такъв е живота, но клубния ми отбор има нужда от мен това лято, без много тържества, надявам се да празнувам полската есен.”