Президентът на баскетболния Левски Константин Папазов бе много откровен след завоюваната Купа на България след победа с 86:81 срещу ЦСКА на финала в „Арена София“.
„Помните ли, че вчера казах, че 21 пъти съм ставал първи и всяко чудо е за три дни, не защото е последната и се помни най-лесна. В тази купа имам най-малка заслуга спортно-технически. Това е изключителна работа на треньорите, на хора, за които съм убеден, че мислят като мен и знаят, че зад себе си имат президент, който им вярва изключително и никога няма да ги подложи на това, на което са ме подлагали мен богати собственици. Те са треньори на съвремието. Опитът ми им дава сила и постигнахме нереален резултат. Това е 29-ата ми година на присъствие тук. 3 години като президент на Славия, 24 години като треньор на Левски и 2 години в Лукойл и сега като президент на Левски. Лятото беше кошмарно. Миналата година Лукойл се оттеглиха и ме оставиха с подписани договори за милион и 200 хиляди лева. Вярвал съм, дадох от джоба си, лиших моето семейство със 750 хиляди лева. 150 хиляди взех от мои приятели и 300 все още дължа на момчетата“, бяха първите му думи след края на мача в зала „Арена София“.
„От този свят ще си тръгна, след като всичко до стотинка на всички, защото те нямат вина, че Лукойл си тръгна. Лятото изглеждаше безнадеждно. Тогава до мен застанаха Митко Ангелов, Божидар Гьорев, Голди и Асен. Голди се върна в сляпото след 9 прекрасни години в Самоков дойде, за да повярва в чудото. След това оставихме Ники Михайлов и Лъчо Димитров. Един от героите днес, а и на целия сезон е Лъчезар Димитров. Моят син по дефолт, за да запълним групата. В последните 5 години всички злорадстваха, направиха всичко възможно, за да направят полюси между мен и Юлия Боянова, когато през 2015 г. каза, че няма сили да подпише договор и аз трябваше да регистрирам клуб. Левски никога не се е делил. Да, имал е трудни положения. Най-голямата награда след Митко и Божо е за тях двамата. Попаднахме на добри чужденци. Естествено пак в нищото се появи господин Мило Борисов. Обади ми се и ме пита кой е минимумът. Ние сме с осми или девети бюджет. Единствената ни амбиция бе с негова помощ, без да желае да има фанфари, мимоходом се появи Палмс Бет на гърдите ни. Започнахме с 3-месечно закъснение на заплатите. Без мрънкания“.
Аз, който винаги съм бил непоправим оптимист, не съм мислил, че можем да стигнем толкова далеч. Но в такива мачове, в които в един мач може да стане всичко, всичко е психология. Левски убедително превъзхожда всички останали отбори по психология. Оттук нататък – Левски няма доктор, Левски няма масажист, нито домакин. Маргарита Папазова пере кърпите на отбора. Лятото имахме една цел – да оцелеем, да покажем кои сме и някой да оцени какво можем. Сега доказахме кои сме, защо сме и въпреки огромния негативизъм към мен, защото си дадох сърцето в пандемията футболният клуб да оцелее, бях отстрелян, защото бях неудобен и казвах истината. На 55 години няма да се промения, защото днес Господ ме награди, защото днес винаги казвам истината. Само с нея можеш да минаваш през стени“, завърши той.
