Днес се навършват 107 години от рождението на един от най-големите нападатели на Левски в първата половина от синята история - Асен Пешев (Капуй), починал през 1967 година, пише официалният сайт на "сините".

С 13 сезона от 1925 до 1940 година записва 99 мача и 86 гола за Левски. Два пъти шампион на България(1932/1933; 1936/1937) и двукратен носител на Купата на България (1932/1933; 1936/1937). Голмайстор на шампионата през 1933 г. с  27 гола (10 от тях във финалната фаза на турнира). Изиграл е 62 международни срещи, в които е отбелязал 52 гола. За националния отбор има 41 мача (в 18 е бил капитан) и 11 гола в периода 1927–1936 г.

Капуй е известен като Царя на волетата.

Той е една от перлите на българския футбол преди Втората световна война. Неизменният № 10 на Левски и националния отбор от 1925 до 1935 г. оформя лявата част на нападението заедно с Асен Панчев. Не напразно Панчето казва: "Винаги знаех къде е той. Между нас цареше пълна хармония, всеки чувстваше другия като неизменна част от себе си." И докато Панчев е преди всичко моторът на атаката, то Асен Пешев - Капуй, е главният топчия на тима. Или просто - Господин Гол.

Футболната му биография започва през 1923 г. в малкия столичен клуб Владислав от квартал "Перловец". Още през следващата година вече е в юношеския отбор на Левски. А оттам до първия състав има само една крачка. Три години по-късно прави и своя дебют в националния тим на България.

Капуй е отличен техник с чувство за комбинативност, вроден инстинкт за пласиране, физическа мощ и поразяващ шут с левия крак. Особено ефектни са ударите му от въздуха, заради което публиката казва, че е "царят на волетата".

Комплексните качества на Пешев му помагат през 1931 г. да бъде определен за футболист № 1 на България в анкетата на най-популярното по онова време - вестник "Спорт". Това е първият подобен приз, учредяван у нас. Върхът в кариерата пу е сезонът 1932/33 г., когато Левски печели първата си титла държавен първенец. В шампионския марш Пешев участва в 13 от общо 17 мача. Четирите пропуснати срещи се дължат на фрактура, получена на турнира за Балканската купа в Букурещ. И все пак той отбелязва 27 гола в 13 срещи, което прави средно по 2,07 гола на мач.

Постижение, недостигнато досега!

Забележително е, че той постига 4 хеттрика: срещу Спортклуб (Сф) - 7:2; Борислав (Сф) - 8:2; Раковски (Сф)- 8:1 и Ботев (Ямбол) - 4:2. В мача с Борислав (Кн) - 9:1, той отбелязва цели 5 гола.

Но големият футболист си личи в решаващите мачове. В онези години дербитата са били между Левски и Славия. Всеки мач между сините и белите е истински празник за спортна София. В тези двубои Капуй е ненадминат. Срещу Славия той изиграва 23 мача и отбелязва 23 гола. 

За националния отбор на България Асен Пешев изиграва 41 мача и отбелязва 10 гола. Освен това е двукратен балкански шампион - през 1932 г. в Белград и три години по-късно в София. 

През 1935 г. е студент в Бърно, където в местната политехника изучава земемерно инженерство. Качествата му не остават незабелязани от първодивизионния Жиденице (Бърно), който го наема като професионалист. В продължение на две години Капуй играе футбол за да се издържа и да учи за инженер. От 1937 г. преминава в другия клуб на Бърно - Моравска Славия, който обаче е с непрофесионален статут. Съгласно тогавашните правила Пешев периодично се връща в България и облича синята фланелка в някои от по-важните мачове на отбора.

След дипломирането си отново играе за Левски през сезона 1939/40. След 9 сепгември 1944 г. Капуй е изключен от физкултурното движение у нас, защото е бил ... професионален футболист в Чехословакия! До края на дните си е проектант отначало в Министерството на земеделието и по-късно в "Геопланпроект".

Ръководството, футболистите и служителите на ПФК Левски се покланят пред светлата памет на Асен Пешев – Капуй.