- Имам 4-ма братя и 4 сестри. Ис­ках да стана свещеник. Майка ми бе­ше вярваща и имаше такова желание. Искаше да работя в църква. Е, станах футболист.

 

- Да. Претърпях две операции, 36 месеца не играх футбол. В един момент дори се питах дали да не прек­ратя кариерата си заради травмите. Но си помислих за семейството си и си казах, че трябва да продължа заради тях. Сега не съжалявам.

 

- Престоя ми в Брест. Но и там имах проблеми с контузии, въпреки че когато се връщах, бележех. Оста­нах в този тим 5 години.

 

- Играх във всички юношески въз­расти на страната си. Стигнах и до младежите, бях и капитан. Имах оба­че проблеми с треньорите и преста­нах да играя за Сенегал. Реших да при­ема офертата на Гвинея Бисау. Там е родена майка ми. За последно облякох фланелката срещу Камерун, загубихме с 0:1. Заслужих повиквателна с предс­тавянето си тук - двете години в Ло­комотив Пловдив и вече 4 месеца съм в Левски. В Локо се утвърдих като футболист, но пак имах контузии. Когато дойдох за първи път в Левски, получих същия проблем. В кариерата си, когато съм винаги високо, получа­вах травма и се налагаше да започ­вам отначало. Така бе и в България. Всички знаят историята, заради коя­то първия път не подписах с Левски. Бях разочарован, че трансферът не стана от първия път. Казах си "Всич­ко свърши". Бе като сън за мен. Радвах се като дете, когато подписах, а след 10 дни - не само заради противо­речията с Гонзо и Батков, стана кош­мар. Емоционално бях сринат. Нямах пари, не ми плащаха от никоя стра­на, защото бях ничий футболист. Же­на ми ме издържаше и поддържаше през цялото време. Добре, че Коко Динев се съгласи да ме приеме обрат­но в Локо.

 

- Всеки сезон във Франция си сменях номера. Когато сложих 19-и, ми спря­ха контузиите. Иначе съм играл с №10 и №9, но все имах травми.

 

- Аз също като Гара минах през Ло­ко Пд, а сега съм в Левски. Заместих го на "Лаута" с добра игра. Затова всички правят сравнения. Но той е доста по-млад и има още много годи­ни във футбола. Аз пък в момента съм изцяло отдаден на играта. Уважавам я, защото с нея издържам семейство­то си. Сега ме сравняват с Мишел Платини от ЦСКА. Прави ми удовол­ствие да ме сравняват с добри игра­чи.

 

- Хората вече знаят силните ми страни, не искам да говоря за тях. Прогресирах при играта с глава. Странното е, че често стрелям с ле­вия крак, а го използвам за дрибъл и водене на топката. Но пък вкарвам с него (смее се).

 

- Започнахме добре с гола на Ди­мов. След това загубихме глупаво топката в средата на терена и ни изравниха - вкара ни добрият ми приятел Здравко Лазаров. После не ни дадoxa дузпа. В началото на Второто полувреме Жоао Силва вкара стра­шен гол.

 

- Добре е да имаме двама-трима силни нападатели в отбора. Досега Жоао нямаше много възможности за изява. Беше резерва, защото бях в добра форма. Мисля си, че можем да играем заедно на терена, допълваме се. Доказахме го срещу Славия. Тези го­лове носят самочувствие и настрое­ни за целия отбор. След Локо Сф и Сла­вия искаше да открадне нещо от нас. Не трябваше да губим точки, защо­то преследваме Лудогорец. Жоао трябва да работи здраво. Трябва да уважаваш футбола и да тренираш. Помагам му със сьвети. Не трябва да прави много грешки. Мисля, че ще се развие и втория полусезон може мно­го да ни помогне. За да спечелиш титлата, не е важен един, а целият екип.

 

Беше най-добрият. Но тази година вече не е. Няма да може да вземе титлата. Ние ще я спечелим с купата. Ще се конкурира­ме с тях. Ще водим битка до послед­ния кръг.

 

- Имаха шанс при втория гол. През пролетта е реваншът в София. Трябва да го спечелим.

 

- Срещу Сараево не играхме добре, с ЦСКА също. А дербито е война. ЦСКА бе по-добрият отбор в този ден.

 

- Тук се свири всяко докосване. А по­някога играта трябва да се остави, за да има повече екшън. Но и във Франция има проблем, не само тук. Аз гледам мачовете там и непрекъсна­то се случват някакви неща. Грешки­те са си грешки. Но всеки бърка. Ако има корупция, не е нормално.

 

- Притежава всички качества на модерен нападател, добър е с глава. Пази страхотно топката, не я губи. Познава добре българския футбол, иг­рае в добър отбор. Мисля, че ще бъде полезен на националния отбор на Бъл­гария. И аз бих играл за селекцията ви с удоволствие, но съм част от Гвинея Бисау. Иначе бих взел паспорт. Тук ми харесва.

 

- Съществува. Но това не са инте­лигентни хора.

 

- Бях разочарован. Не разбрах защо се случи - аз защитавам цветовете на Левски, а те се хващат за цвета на кожата ми.

 

- Опитвам се да давам максимума. В началото не ми беше лесно, но случката ме мотивира допълнително.

 

- В Пловдив съм излизал само два пъ­ти, и то с целия отбор. В София още не съм. Ако някой ме види в нощен клуб, да ми се обади (смее се). Не обичам нощния живот, а семейството си. На него и футбола давам времето си. Следваща­та година, ако бием ЦСКА и Лудогорец ще отида на нощен клуб.

 

-Той е изключителен, нищо че е пиел. Аз имам семейство, а той нямаше такова. 

 

- Голям играч. Много е глупаво, че не е в националния отбор.

 

- Не съм го разпитал. Но Христо Сто­ичков е един от най-великите ви фут­болисти, заедно с Христо Бонев. Чувал съм и за Гунди. Това са най-големите ви играчи.

 

- По-важно е Левски да стаен шампи­он. Не се интересувам от голмайсторс­кия приз.