Валери Божинов коментира пред италианския ilbianconero.com възможността да се завърне в Италия. Нападателят разказа интересна история за приятелството си с шефа в Ювентус Павел Недвед, както и даде рецепта за доброто на българския футбол.

Здравей Валери, нека започнем от лятото, когато отиде в Ювентус...
- Бях в България. Шест месеца преди това можех да отида в Интер. Имаше нужда „нерадзурите“ да ме вземат. Панталео Корвино ми се обади, а все още не бяха стартирали преговорите. Той ми каза: „Би ли отишъл в Ювентус? Казах му: „Как не! Веднага“.

Тогава какво се случи?
- Той ми обясни ситуацията: „Виж, все още не се знае дали отборът ще остане в Серия А или ще бъде изхвърлен в по-долно ниво. Това ще е проблем ли за теб?“ Не ме интересуваше. Аз отивах да играя в най-големия отбор в света. В състава бяха останали Дел Пиеро, Трезеге, Каморанези. Световните шампиони току-що се бяха върнали от Германия. Не може ли Валери Божинов да играе в Серия Б?

И всъщност така стана. Как вашият Ювентус игра в Серия Б?
- Ювентус имаше играчи, които бяха спечелили много, но единствената им цел продължи да бъде същата – да печелят винаги. Лидерите останаха, за да станат символи, идоли. Да напишат историята. Заплатите, милионите, вече не са от значение. Ставаше въпрос за възможността да нося с чест тази фланелка. Но каква Серия Б, Ювентус си е Ювентус. Това беше тяхната гледна точка. Спомням си за Недвед. Той можеше да отиде навсякъде, но остана. Виждате ли къде е сега? Павел не играе от много години, но хората го боготворят. Той никога не се забравя. Имаше смисъл това, което направиха с тази фланелка, когато отборът бе изваден. Искаха да бъдат символите на Ювентус.

Вярно ли е, че сте били съквартиранти с Павел Недвед?
- Бях му като син. За мен той беше пример. Винаги ми е давал правилните съвети. Какво да правя, как да се храня. Бяхме заедно в една стая и това беше безценно. Пожелавам на всички млади футболисти да имат такова преживяване. Една вечер отидох на вечеря в къщата му и Павел ме накара да вдигна Златната топка. Бях я виждал на живо само, когато Андрей Шевченко я бе вдигнал на „Сан Сиро“. Казах му: „По дяволите, ако тежи...“ А той ми отговори: „Големите играчи получават тежки награди. Помисли колко съм голям...“.

Ами Ибрахимович?
- Страхотен е. Той си тръгна от Ювентус, защото имаше друг път. Павел често се шегуваше с него: „Ако имах удар като теб, щях да спечеля 20 Златни топки“. Луди моменти. Именно Ибра ми остави фланелката с №9.

Тогава Ювентус имаше и много силни млади играчи...
- Да, това е вярно. Джовинко и Маркизио тренираха с нас. Със Себастиан се срещнахме и в Парма и видях момче от Примаверата, което правеше страхотни неща. Съжалявам за Клаудио. Той претърпя много контузии. Не заслужаваше да завъши кариерата си по този начин. В крайна сметка трябваше да вземе това решение. Сигурен съм, че той ще успее да направи много неща в света на футбола.

Когато отиде в Парма, тимът се бе завърнал в Серия А....
- Върнах се в Италия след престоят ми в Манчетър Сити и тежка контузия. Вкарах девет гола и направих много асистенции в първенството. Бяха страхотни емоции. Дадоха ми възможност да се завърна и искам да го направя отново.

Как ще завърши Ювентус-Парма?
- Играх и в двата отбора, красиви моменти. Може да завърши по всякакъв начин. Нека видим какво ще се случи.

Все още ли се чувате със старите си колеги?
- Да, чрез социалните мрежи. Но аз съм срамежлив и не искам да ги смущавам. Понякога се чувам с Киелини и Буфон.

Очаквахте ли футболното дълголетие на Буфон?
- Той прилича на момче. Буфон е джентълмен, има силата и желанието да продължи. Помага много след завръщането си в Ювентус. Тогава си мисля: ако е физически добре, защо трябва да спира? Ако се чувстваш като млад и искаш да продължиш, няма смисъл да спираш. Познавайки Джиджи, той продължава да се шегува и да се смее с всички. Пожелавам му да спечели Шампионската лига, защото го заслужава.

Готов ли е Кулушевски за Ювентус?
- Той вече е подписал с клуба. Но Ювентус иска да му даде време да се усъвършенства, да повиши нивото. По-добре за него е да остане в Парма, за да получава шанс за игра. Преди това не е тренирал под ръководството на Сари и ще трябва да му се обясняват много неща. А Кулушевски прави всичко - бяга, играе, има техника, притиска съперника си. Има всички качества. Нека обаче да не го сравняваме с никого.

Ами нов Божинов?
- Аз все още съм тук. Тренирам и искам да продължа да играя. Българският футбол обаче има нужда от нов Божинов, нов Бербатов, нов Петров. При нас мислят само за печелене, а не да се фокусират върху израстването на отделно момче.

Какво си пожелаваш в бъдеще?
- Надявам се да съм добре, както и децата ми. Това, което трябва да се случи, ще се случи. Да се върна в Италия? Ако има възможност, добре. Изслушвам всеки проект. Може някой ден да стана треньор, директор. Искам също да помагам на някой отбор като скаут.