Той говори за раздялата между ЦСКА и Душан Керкез и даде коментар за феновете на тима.
Не, по-скоро не. В Полша ме беше повече страх. Имаше един момент след дербито с Корона Келце. Там е като в България - може да загубиш всеки друг мач, но не и този. Казаха ни го директно: "Мразим този клуб, мразим този град. Това, което носите на гърдите си, е символ на война". Отидохме там и загубихме с 0:4! На стадиона имаше само техни фенове, нашите бяха наказани за хвърляне на бомбички.
След това пристигаме на нашия стадион и ни чакат около сто души. Но като сто гардероба, целите в татуировки чак до врата. Застанаха, спряха автобуса, принудиха ни да слезем. Капитаните отидоха отпред, всичко стана в димки, а феновете бяха голи до кръста, просто луди хора. Аз нищо не разбирах, говореха на полски, но се усещаше, че не говорят с добро. Започнаха да блъскат нашия капитан в гърдите. Добре, че вторият капитан беше в клуба от 13 години, познава всички и знае всичко за отбора и града. Благодарение на него нещата се успокоиха малко и не ескалираха повече. Но ако беше някой друг... Защото мисля, че феновете не харесваха много първия ни капитан. Не обичат особено чужденците, падат си малко расисти. Казваха, че той не представлява клуба и такива неща. Като видях как го блъскат в гърдите, си казах: "Уау, ако това излезе извън контрол, аз ще съм първият, който ще избяга". Бях отзад и направо щях да тръгна...
Но тук (б.р. - в София) не е така, по-спокойно е. Феновете идват на тренировъчната база, говорят с нас нормално. Въпреки че имаше една ситуация с предишния треньор (б.р. - Душан Керкез). Знаехме, че привърженици ще дойдат да говорят с нас, но си мислехме: "Окей, ще дойдат, докато сме на тренировка, ще кажат нещо и толкова". Щабът вече беше на терена, подготвяше заниманието, а ние още бяхме в съблекалнята, обувахме си бутонките. Изведнъж започнахме да чуваме страшен шум от терена.
Излизаме и виждаме треньора, заобиколен от хора, сам в средата. Казахме си: "Мамка му, трябва да излезем. Не може треньорът да е сам в това. Не е само негова вина. Момчета, обуваме бутонките и излизаме!".
Застанахме зад треньора, а хората говориха много време с него, казаха си всичко, което имат да кажат. След като приключиха, треньорът се обърна към нас и започна: "Гледайте, тренировката ще съдържа това, това, това...". Но те го прекъснаха: "Не, не, не. Днес няма да тренираш отбора. Ще стоиш там до стената, други ще водят заниманието". И той не води тренировката, стоеше до стената. Проведоха я анализаторът и кондиционният специалист. Тримата треньори си стояха до стената, без да обелят дума.
И после го уволниха. Или той си тръгна. Всъщност това беше част от историята. След поредния лош резултат ни чакаха десетина коли пред входа на базата
Феновете бяха по-агресивни към треньора, казваха му, че не кара отбора да играе така, както трябва, не избира правилните играчи, тактиката не е добра и т.н. Общо взето, бяха срещу него, искаха да си тръгне. И той сам обеща, че ще си подаде оставката. Но на следващия ден се събудил и казал: "Не, няма да се оттегля". Това стигнало до тях и не им харесало, че си е променил мнението. И тогава дойдоха на тренировката, за да му кажат: "Не, не, ти си тръгваш".
Луда работа! Тези хора определено вдъхват респект - едри, със сериозни физиономии. Като ти говорят и ти сочат с пръст, те хваща страх. Но знаехме, че трябва да отидем при треньора. Какъвто и да е, ние сме на терена. Не може да е сам. Но той не води повече наша тренировка. На следващия ден дойде само да се сбогува.", каза Бруно Жордао. Превод на подкаста - "Тема Спорт".
