Признавам, че не ми е приятно да коментирам и да влизам в подробности по казуса „ЦСКА". Имам впечатления от това, което се случва, защото участвах в срещата при министъра на спорта, на която трябваше да се дебатира състоянието на клуба. От това, което чух и видях тогава не съм оптимист, че е възможно този клуб да продължи да съществува в сегашното си състояние. Уточнявам, че не знам какви документи са дали на правната комисия. Щом и становището на комисията е, че с тези документи няма как новото дружество да е правоприемник на старото, значи вероятно наистина е така. Аз нямах голямо желание да участвам в тази среща. Не крия, че аз съм страна в някои дела срещу ЦСКА. Можеше да се говори за конфликт на интереси. Лично министърът обаче държеше да участвам, заради експертното ми мнение. И за да обясня на тази среща, че случаят с Берое няма нищо общо с този на ЦСКА. Казусът с Берое беше съвсем различен. Така че не е редно да се казва, че за едни може, а за ЦСКА не може. Подчертавам, че аз също много бих искал и е в мой интерес да се оздрави сегашното дружество и то да продължи да съществува. Важно е да се каже, че държавата, включително и в лицето на премиера и спортния министър бе готова да съдейства и да помогне на ЦСКА. Можеха да им разсрочат по такъв начин дълговете, че изплащането да не им тежи. Аз лично обаче не съм видял готовност и желание в някой от ЦСКА да се погасяват дълговете.