- Яwно има хора, които искат да извадят отбора от релси и да го дисбалансират с подобни писания, които въобще не отговарят на истината. След абсолютно всеки мач имаме бърз разбор, в който си казваме кой къде е сгрешил и какво не се харесва в играта му. Никога обаче не сме стигали до физическа саморазправа или неща от подобен род. Така че всичко в съблекалнята ни е в сферата на нормалното и няма разправии. Колкото до играта ни - щом не сме победили в Хасково или другаде, то явно не сме искали достатъчно победата и не сме показали нужното ниво. Със сигурност ни е яд, че изпуснахме много точки. В крайна сметка не сме направили нещо като хората и футболът ни е наказал с право.

Сега ви чака мач с Лудогорец. По традиция се получават сериозни сблъсъци с тях. Имате ли идея как да ги преодолеете и кой ще е най-силният ви коз, както и техният?

- Така се получава, защото и двата отбора играем открит и атрактивен футбол. Не знам какво ни липсваше досега. Може би в някои срещи сами се бихме, както бе с Хасково. Вижда се, че Лудогорец е силен и добре стикован отбор. Всяка тяхна атака минава през фланговете и трябва много да внимаваме. Ако на Марселиньо му тръгне играта, става лошо за нас Той е много качествен футболист и може да бъде доста опасен. Но ако няма ден и Лудогорец няма да е същият.

Едва ли има човек, който не вижда силните страни на Лудогорец с оглед многото мачове на високо ниво, които изиграха. Но като техен бивш играч Петър Хубчев пита ли те за нещо повече?

- Честно казано - пита ме. Аз съм му казал всичките силни страни на Лудогорец, както и слабите. Според мен не трябва да играем като останали-me отбори 6 А група, които треперят срещу тях и стоят дълбоко прибрани 6 собствената си половина и само се защитават. Нужно е да сме агресивни през целия мач и да не им даваме да дишат спокойно. Виждате, че ние създаваме много положения и въпросът е дали ще ги вкараме. Трябва да бъдем no-концентрирани отколкото с Хасково, за да спечелим. Не само че вярвам, но съм и сигурен, че ще измием този срам от последния кръг, като победим Лудогорец. Няма какво да се оправдаваме с терена за загубата 8 Хасково. Имахме достатъчно възможности, но не успяхме да вкараме, докато те с един удар ни биха.

През лятото на 2011 г. избра да преминеш в Лудогорец вместо в ЦСКА или Левски. Тогава разградчани платиха голяма сума за теб, но като че ли не успя да оправдаеш големите очаквания. Какво ти попречи?

- Претърпях много тежка контузия на коляното тогава - разкъсах връзки. Мисля, че това стана в петия кръг, а до преди това се намирах в отлична форма. Почти до края на сезона се лекувах и така и не успях да намеря себе си. Но така е трябвало да се случи. Направих крачка назад, а сега в Берое трябва да са две напред. Сам съм си виновен, че не се реализирах в Лудогорец. Но ако в първенството  ни се дава по-голям шанс на български играчи, футболът ни ще вдигне нивото си. Докато само разчитаме на чуждото, няма да се получи. Няма на кого да се сърдя в Разград и да съм обиден. Все пак там съм ял бял хляб, както се казва. Явно е дошло време да сменя обстановката и да потърся ново предизвикателство. Единствено от последната година в Лудогорец остана малко горчивина в мен. Каквото и да правех по време на мачове или тренировки, все едно бях невидим. Никой не го взимаше под внимание. Чувствах се като чужд човек На чуждо място. Каквото, и да правех - все едно не съществувах.

Съжаляваш ли, че сега не си част от отбора и не играеш в Шампионската лига?

- Естествено, че съжалявам. Трябва да съм луд, за да кажа друго. В такива мачове се играе най-лесно. Срещу отбори като Реал Мадрид, Ливърпул и Базел можеш да покажеш целия си потенциал, а ние тук, в нашата страна, го мъчим и излизаме все едно е някаква война -блъскане, ритане, лежане, йсувни, плюнки и какво ли още не. Камъни се хвърлят, дупки по терените... От 90 минути ака 45'общо се играе футбол, е голямо постижение. Няма го настроението, няма я и усмивката по лицата на футболистите, треньорите и въобще хората, пряко свързани с това. Нали помните Роналдинъо?! Е, да сте видели български играч поне да се усмихва така на терена или да се забавлява? Не, трудно и ще видите. Повече ме е яд, че не влязохме в групите на Шампионската лига по времето на Ивайло Петев, тъй като тогава играех повече. Освен това и онзи отбор бе далеч по-силен от настоящия, но просто му липсваше опит. Реално Петев е виновникът за това Лудогорец да играе такъв футбол. Той изгради този стил и визия на отбора. Който и да дойде след него, просто поддържа огъня жив, без да прави кой знае какво.

Познаваш отлично Георги Дерменджиев, с когото си работил освен в Лудогорец и в Сливен...

- Георги Дерменджиев на първо място е много добър човек. При него няма типичните псувни, викове, та дори и нерви. Той винаги е поставял играчите над себе си. Никога не би жертвал здравето на футболиста заради своите интереси. В този момента мисля, че просто съдбата му връща всичко, тъй като винаги е бил честен и е развивал философията си и стила си. Работил съм много с него и съм усетил, че е истински психолог и умее да изчиства мислите ти, да изстиска най-доброто от теб. За толкова години никога не съм го видял нервиран. Не очаквайте и да излезе извън кожата си, просто той е много спокоен. Постигна огромни успехи с отбора, а дори не се зарадва бурно и не се появи по десетки телевизии.

Доста хора го нападнаха с думите, че цял живот е бил помощник и нищо не е постигнал. Какво би отговорил ти?

Не мисля, че това си помощник е нещо лошо. На мен лично Георги Дерменджиев ми е помогнал много. Още когато дойде в Сливен с Драголюб Симонович ми направи впечатление, че е доста строг. При него няма бъзици по време на тренировката и приема много сериозно загрявката. Наистина от работата ми с него мога да констатирам, че за помощник бе отличен, а сега показва, че има качества и за старши. Беше за малко наставник на Сливен, но тогава просто отборът ни бе много слаб и затова не постигнахме успех. Спомням си, че ми даваше съвети кое, как и защо да правя. Беше умерен и ме научи на тактика, както и на други неща. Даде ми от А до Я във футбола. Така че нападките към него са неоснователни.

Докъде могат да стигнат възможностите на Берое и реално ли е класиране в тройката?

- Вървим в правилната посока. Най-важното е дисциплината, защото 8 България малко липсва. В нашия отбор обаче Петър Хубчев много държи на това и изпълняваме стриктно каквото ни каже. Тук се тренира всеки ден все едно си на проби и ако не се докажеш, си тръгваш. Непрекъснато прехвърчат искри, но те са чисто от спортна злоба, която я няма извън терена. На Берое никой не е помогнал през сезона, както направиха за други отбори. Затова напълно заслужено сме в тройката. Бил съм и 8 Лудогорец и смело смея да твърдя, че тук футболистите не са по-лошо качество от товалпам. И като отбор, и като единици сме сред трите най-добри. Трябва да останем концентрирани и да спечелим квота за Европа.