Днес се навършват 40 години от една от най-великите победи в историята на българския футбол. ЦСКА надиграва с 2:0 Ливърпул. Английският гранд е актуален носител на КЕШ. Този успех позволява на „армейците“ да се класират на полуфинал в турнира, където обаче отпадат от германския гигант Байерн Мюнхен. Спас Джевизов е един от участниците в този паметен мач.

- На днешния ден се навършват 40 години от един паметен мач за ЦСКА - победата над Ливърпул с 2:0. Какво си спомняте от тази среща?
- Вече поразастаряхме, а спомените започнаха да избледняват. Но няма как да забравя трибуните на стадион "Васил Левски".  Първият ми спомен е пълният стадион. Радостта след срещата, която беше огромна. Все пак ние победихме и отстранихме най-добрия отбор в света по онова време Ливърпул. За съжаление не виждам скоро как български отбор може да постигне нещо подобно.
- Защо мислите така?
- Правилата се промениха, а кой ще има този лукс да играе на такъв етап от турнира на шампионите срещу Реал, Барселона, Ливърпул. Изглежда немислимо, но все пак го пожелавам български отбор да го постигне.
- В Англия допуснахте минимална загуба с 0:1?
- Там играхме като равен с равен. ЦСКА тогава имаше много добър отбор и се представихме успешно срещу Ливърпул. На „Анфийлд“ допуснахме да ни отбележат един нелеп гол. Играхме обаче много добър футбол. Ние бяхме отбор, който знаеше какво прави и какво иска. Който се равняваше с големите в Европа по онова време. Заради това победата над Ливърпул в реванша е логична.
- В Англия ли усетихте, че можете да отстраните Ливърпул?
- И в двата мача показахме, че сме добър тим и заслужено отстранихме Ливърпул. Играхме като равен с равен с този именит отбор.
- Какво ви мина през главата при втория гол на Стойчо Младенов във вратата на Брус Гробелаар?
- Всички ние мислехме само как ще победим в този мач. Нямаше никакво значение кой ще вкара головете. Всички вярвахме, че можем да елиминираме Ливърпул. Стойчо Младенов беше човекът, който отбеляза головете. Важното бе са победим, а не кой ще вкара головете.
- Това ли е най-великата победа в историята на родния ни футбол?
- Не трябва да ги сравняваме. Този успех е един от най-значимите. Тактически изиграхме и двата мача с Ливърпул много правилно. Начело на ЦСКА бе Аспарух Никодимов. Той е най-добрият треньор, с който съм работил. Отличен тактик, мотиватор. Преди това елиминирахме и Нотингам Форест сезон, тогава направихме страхотни мачове. Не бива да се забравя, че изграждането на този велик отбор на ЦСКА започна през 1979 г. и продължи до 1983 г. Изиграхме много големи двубои. Ние се равнявахме с най-добрите в Европа, бяхме в елита на Стария континент.
- В днешната ситуация Ливърпул е отново на върха, в челото в Англия, участва на четвъртфинал в Шампионска лига, а ЦСКА изостава у нас?
– Това е много болна тема за мен. Много. Но съм я преживял. За мен ЦСКА не съществува от 2016 г. Има много дребни хорица с дребни души. Не бива за забравя, че история не се купува. Все още с признание феновете на ЦСКА ме споменават, пеят песни, защото съм бил част от историята на този клуб, участвал съм в изграждането на тази история. Това не може да бъде изстрито.
– Играли сте 262 мача за ЦСКА, а в тях сте отбелязал 126 попадения. Но не бяхте включен в книгата за 70-годишния юбилей на клуба. Защо?
– Аз нямам нищо общо с този ловешки отбор, който е под наем в момента на стадион "Българска армия". Няма да стъпя на стадиона, докато тези хора са там. Играех за ЦСКА с чест, достойнство. Не е било за пари. Но едни писарушки, под давлението на някой, решиха да опитат да ме изтрият от историята. Аз никога няма да простя на тези хора. Феновете на ЦСКА и до ден-днешен пеят името ми. От това по-голяма оценка няма. Защото те знаят какво ми е дал ЦСКА на мен, но и какво аз съм дал на този отбор. И като футболист, и след това на други постове. Ако някой мухльо е решил да не ме включва в книгата, както и Радослав Здравков и Методи Томанов, това си е негов проблем. Аз съм човек с достойнство и такъв ще си остана.
- За феновете на ЦСКА един от любимите им голове е вашата задна ножица и попадение във вратата на Левски?
- През 1980 година се игра тази среща. Спечелихме с 3:2 срещу Левски. Това е един от хубавите голове в кариерата ми. С Левски бяхме противници на терена, но извън него между нас имаше взаимно уважение и респект.
- Сега сте част от ЦСКА 1948. Ще видим ли скоро български талант на високо европейско ниво?
- За съжаление младите намират далеч по-интересни неща от това да бъдат отдадени изцяло на футбола. Не са отдадени на 100%. А за да успееш, трябва да си отдаден именно на максимум, да полагаш усилия всеки ден. Продължавам да работя и се надявам да видим български футболисти, които успяват.