Себастиан Бекасесе вече е част от историята на треньорския пост в Еквадор. Елиминацията на „Ла Три“ от Мексико на 1/16-финалната фаза на Световното първенство сложи край на един цикъл, който, макар и да предложи вълнуващи моменти, завърши далеч от големите очаквания към едно от най-талантливите поколения в еквадорския футбол.
Решаващата загуба на "Ацтека"
Еквадорският тим отстъпи с 0:2 на митичния стадион "Ацтека" в мач, който домакините решиха още през първия половин час. Головете за Мексико отбелязаха Хулиан Киньонес и Раул Хименес. Въпреки че Еквадор реагира след почивката и доминираше във владението на топката през големи периоди от второто полувреме, отборът така и не намери нужната ефективност, за да се върне в мача.
Думи за сбогом
Веднага след последния съдийски сигнал Бекасесе направи изявление със силен привкус на сбогуване. Аржентинският треньор призна превъзходството на мексиканците през първата част и благодари за подкрепата, която е получил по време на престоя си начело на националния отбор.
„Благодарен съм за това приключение, за това пътуване. Нищо друго освен благодарност“, заяви той, с което потвърди края на своя етап.
„Бих искал да продължа, да бяхме излезли победители днес и да играехме още един мач. Вярвам, че това беше целта, която искахме да изпълним, но футболът е такъв: резултатите диктуват всичко. Днес трябва да се сбогувам с едно красиво, прекрасно семейство, но го правя с огромна благодарност, спокойствие и вътрешен мир, че дадохме всичко от себе си“, допълни вече бившият селекционер на „Ла Три“.
Равносметката: между светлините и сенките
Напускането на треньора не е изненада за ръководството на Еквадорската футболна федерация. Според различни местни медии договорът на Бекасесе е бил пряко обвързан с представянето на националния отбор на Мондиала, така че елиминацията от Мексико автоматично е прекратила неговите взаимоотношения с тима.
Престоят му оставя смесени чувства. От една страна, Бекасесе успя да класира Еквадор за Световното първенство и изгради дълга серия от позитивни резултати преди турнира, връщайки състезателния дух на група, водена от звезди като Мойсес Кайседо, Пиеро Инкапие и Уилям Пачо.
От друга страна обаче, самият Мондиал извади на показ някои от слабостите, които съпътстваха отбора през последните месеци.
В крайна сметка поражението от Кот д'Ивоар, равенството с Кюрасао и последвалата елиминация натежаха повече от историческия успех срещу Германия.
