Емил Спасов на 60: Бях целунат от съдбата

Емил Спасов на 60: Бях целунат от съдбата

Най-радващото е да видиш след години момче, на което си дал шанс, да успява, каза легендата на Левски

Емил Спасов днес чества 60-годишния си юбилей. Той е роден на 1 февруари 1956-а в София. Легендата на Левски е част от няколко поколения на "Герена" между 1974 и 1990 г. с малки прекъсвания - като войник рита в Спартак Варна, а после играе за шведския Браге (1985/86), белгийския Антверпен (1986/87) и кипърския Омония (1988/89). Шесткратен шампион на България с Левски (1974, 1977, 1979, 1984, 1985 и 1988), петкратен носител на купата (1976, 1977, 1979, 1982 и 1984). Има 313 мача и 83 гола в първенството и 68 двубоя със 17 попадения за купата. В евротурнирите е с 34 мача и 12 гола. Шампион и носител на Суперкупата на Кипър през 1989 г. Пред "Тема Спорт" той говори за славните моменти в кариерата си.

 

Г-н Спасов, как започнахте и вярвахте ли, че ще постигнете толкова?

- Баща ми бе запален по футбола и оттам и аз. Роден съм 6 квартал „Лозенец". Живеех в къща с двор, но когато станах на 7 години, комунистите ни отчуждиха имота - взеха ни къщичката и ни дадоха апартамент. За късмет жилището бе в „Хаджи Димитър", близо до „Герена". Най-вече под давлението на хора, които живееха около мен, започнах да тренирам. Георги Аспарухов в онзи момент живееше точно срещу нашия блок, Кирил Ивков бе два етажа под нас, а Иван Вуцов в съседния вход. Рудолф Витлачил също живееше в нашия блок при първия си престой начело на Левски.

 

Ритайки с Гунди в кварталната градинка, той ме забеляза и насърчи. Каза ми на всяка цена да отида да тренирам в Левски. Мен ме беше срам, а той в един момент ме нахока, че не съм отишъл да се запиша. Прати едно момче да го стори вместо мен и започнах на 9-10 години. Минах през всички възрастови групи и влязох в първия отбор.

 

И се задържахте на терена при три поколения...

 

 

- Сбъднах детската си мечта - да играя при мъжете, да ме гледат много хора. Но тогава ценностите бяха други. Потръгна ми и заиграх. По онова време нямаше чужденци, а отборите се попълваха от школите. Тук-таме се взимаше и някой играч от провинцията, но той трябваше да е изтъкнат и задължително национален състезател. От 1966 до 1990, с малки прекъсвания, съм бил в Левски...

 

Чувствахте ли се специален? Все пак Гунди ви е избрал...

 

- Да, бях целунат от съдбата. Беше ми мъчно, че напускам квартала, в който съм роден -имаше поляни, игрища... Там обикнах футбола. Изживях тежко момента с отнемането на имота ни, но пък, от друга страна, отиването в „Хаджи Димитър" ми помогна в развитието като футболист. Ако бях останал в „Лозенец", нямаше да мога да играя на „Герена", защото тогава имаше райониране - щях да съм или в ЦСКА или в Спартак. След 1967-1968 г. с Кирил Ивков станахме много близки. Носеше ми обувки, чорапи, фланелки. Тогава екипировката беше кът, но той ми помагаше с каквото може. Така започнах. А с много труд и желание успях да играя толкова време. Сега това се опитвам да предам и на футболистите, които са в подготвителна възраст. Казвам им, че това, което правят в клубовете, не е достатъчно и трябва да тренират както допълнително, така и самостоятелно. Навремето се прибирахме в квартала и играехме мачове, имаше училищни турнири... Това беше от изключителна важност за развитието ни, за разлика от сега.

 

С кой от плеядата футболисти ви е било най-приятно на терена?

 

- Много са. Като започнем от най-старото поколение - Кирил Ивков, Павел Панов, Кирил Миланов, Иван Стоянов - Типеца, Бисер Михайлов... След това с младите от школата - Боби Михайлов, Божидар Искренов, Наско Сираков, Емил Велев, Краси Коев, Ники Илиев. С тях направихме изключителен състав - един от най-силните, ако не и най-силният за всички времена на Левски. Говоря за времето от 1982 до 1985 година. До наказанието с ЦСКА... За съжаление не успяхме да използваме този момент и да се класираме за полуфинал за КЕШ - знаете за мачовете с Днепър.

 

Казахте наказанието с ЦСКА - успя ли изваждането от футбола тогава да ви пречупи?

 

- Да ме пречупи - не, но това бе повратен момент в живота ми. Ако до тогава животът ме галеше и покровителстваше -тогава това нещо ме напусна. И след това не ми е вървяло особено много. Но съм благодарен на Господ, че съм жив и здрав, както и семейството ми! Но футболно - 1985 година бе повратна за мен. Вместо да използвам момента, за да натрупам дивиденти, аз трябваше да спра заради наказание.

 

Не успях да се облажа и да поиграя голям футбол

 

Имах подписан договор с Порто (б.а. - той става еврошампион през 1987-а), но след финала с ЦСКА комунистическият режим не ми позволи да замина. Бях наказан доживот, не играх 1-2 години, но след това ни опростиха. Бях в Швеция, след това в Кипър, но тогава в тези страни футболът бе аматьорски и не се взимаха кой знае какви пари, но бе по-добре, отколкото тук. На 34 години през 1990-а приключих в Левски, след което бях за малко в Осъм Ловеч. Можех да играя още, но нямаше смисъл, защото парите бяха малко. Реших да се захвана с треньорска дейност на „Герена". От 1999 до 2004 година бях шеф на школата на Левски и в момента върша това - регионален треньор съм на юношите към БФС.

 

Кой миг няма да забравите?

 

- Имам много щастливи, но и много тежки. Като този през 1985-а с ЦСКА. Също и предишната година, когато пропуснах дузпа срещу Днепър в Днепропе-тровск. Радостни моменти съм имал повече, но като че ли поиз-бледняват. Но как могат да се забравят победи над Аякс, Барселона, Щутгарт, Атлетико Мадрид, Боависта... Да не говоря за сблъсъците с ЦСКА - хората препълваха стадиона и се радваха на играта.

 

Как човек трябва да тренира, да се пази от контузии и наказания, че да изиграе над 120 поредни мача за тима си?

 

- Не знаех, че са толкова. Като изиграх 121-ия, един журналист ми го каза. Четири поредни сезона не бях пропуснал и един мач - не съм бил болен, контузен, наказан - от 1980 до 1984 година. Нямаше почивка, само радост от играта. Така бе в последния двубой от сезон 1983/84, когато в последния кръг от първенството вечното дерби трябваше да определи кой да е шампион. Спечелихме с 3:1, а аз отбелязах първия гол срещу ЦСКА. Тогава феновете написаха стихотворение, а в него се казваше „Емо Спасов гол им вкара, някъде от „Сточна гара". Е, не беше от там, а от 22-23 метра, но както и да е (смее се). Пазех стихотворението дълго време, агитката го пееше като песен - хубави спомени. Ще помня и обратите срещу ЦСКА, в които губехме с 0:2, но печелихме с 3:2 - единият бе през 1977 година, когато влязох втората част и помогнах на тима. Другият път бе през 1988-а. Падахме до осмата минута с 0:2 с голове на Любо Пенев и Емо Костадинов, но до 30-ата минута вече водехме с 3:2! Няма да забравя и един мач с Локо Сф за купата през 1976-а - 3:1 с мой хеттрик. Тогава дойде един стар масажист - бай Насо, който е бил в Левски по времето на Гунди. Каза ми: „Ще те пипна само малко за късмет". Тогава бях млад, не ми правеха масажи, но се съгласих. Той ми каза, че ще вкарам поне 2-3 гола, но не му вярвах. Бях му обещал, че ще му дам дребни пари, ако реализирам поне един. След мача се радвах, но бях забравил, а той ме подсети, че съм му обещал три лева.

 

Виждате ли ваш наследник в сегашния Левски?

 

- Има добри деца, но някак си като навършат 17-18 години, в тях се прекършва нещо. Спират да обичат толкова футбола, мислят си, че вече са постигнали нещо. Увличат се по сладките неща на живота - дискотеки, компютри, вместо да се усъвършенстват.

 

Как се чувствате на 60 и какво още искате да постигнете?

 

- Не мога да се усетя, че съм на толкова. Последните двадесетина години минаха много бързо. Чувствам се млад и способен - още спортувам и играя. Продължавам да показвам на децата финтове. Има какво да дам на децата и юношите. Защото най-радващото е да видиш след години момче, на което си дал шанс, да успява. Това е най-ценното и приятно изживяване. Като треньор се гордея със Захари Сираков и Христо Йовов. А като директор на ДЮШ, ръководител и селекционер с привличането на „Герена" на Ивелин Попов, Иван Бандаловски, Валери Домовчийски, Николай Димитров - Хичо, Мариян Огнянов. 

Спартак Варна продава двама

Спартак Варна очаква да получи добри пари от трансферите на двама чужденци през лятото.

Три дилеми за състава пред Илиан Илиев

Треньорът на Черно море Илиан Илиев има три дилеми за състава, с който да започне съботното гостуване на Левски.

Томаш обяви групата на ЦСКА за домакинството на Ботев Пловдив

От състава на „армейците“ ще липсва наказания Джеймс Ето’о, както и контузените Георги Чорбаджийски и Джейсън Локило.

Феновете на ЦСКА обявиха дрескод "червено" за финала

Организираните привърженици на ЦСКА от Трибуна "Сектор Г" обявиха код "червено" за финала за Купата на България срещу Лудогорец на 22 май. 

Арис Солун отрече за интерес към Макун

Защитникът на Левски не попада в плановете на гърците

Веласкес: Искаме да променим тенденцията срещу Черно море

"Това е най-важният ни мач, защото предстои", каза треньорът на Левски

Йовичевич отказал на украински клуб

Иска да атакува Шампионска лига с Лудогорец

Трима от ЦСКА пропускат мача с Ботев Пд

"Червените" обявиха групата си

Привърженик на ЦСКА стана известен при обявяването на новия папа

Запалянкото, чието име остава неизвестно, бе забелязан с шапка на "червените"