Тъжна вест сполетя спортната общественост в град Петрич и най-вече феновете на „Бела“. След тежко боледуване почина легендарният защитник-основен състезател на мъжкия отбор на „Беласица“ при първото влизане в А група през 1980 година. В четвъртък от 13 часа на гробищния парк в град Петрич ще бъде извършено погребението като два часа преди това ще бъде поклонението в залата на обредния дом.
Покойният вече Георги Бохоров – Манката ще бъде запомнен с истинското си раздаване на футболния терен и най-вече с шпагата който той приложи успешно, носейки фланелката на мъжкия отбор на „Беласица“ Петрич. Нито за миг Манката не се раздели, макар и мислено, с любимия си отбор, и често събираше в беседката пред собственото си заведение бившите си колеги, останали живи от първия професионален отбор. Георги Бохоров беше известен като много откровен човек и винаги помагаше на намиращите се в нужда съграждани.
Ето какво каза той на последното дадено от него интервю:
Георги Бохоров е роден на 13.11.1953 година. Първите си стъпки във футбола прави при родоначалника на ДЮШ на Беласица Георги Николов-Шмин. По-късно негови треньори са Иван Велев-Филджана, Димитър Атанасов и Кръстьо Хаджиев. Играе на поста универсален нападател. При мъжете играе в зона Струма, където негов треньор е Йордан Шалев на поста халф. Тежка контузия на коляното на десния крак го изважда от строя.Претърпява операция при д-р Колев от спортен комплекс Диана-бад, който работи с известния проф. Шойлев. След едногодишен възстановителен процес играе при известния футболен специалист Христо Миланов-Рилето в отбора на Спортист Генерал Тошево в Б група. Завръща се в Беласица , където треньор е Гюров , на поста халф. По-късно негови треньори са Асен Милушев и Никола Цанев. С последния наставник влиза отбора на Беласица в А група. По-късно негови треньори са Пеци Аргиров, Григор Петков, Иван Зафиров, Георги Николов. През 1983 година прекратява принудително участието си в отбора на Беласица. На лагер-сбор на отбора в Марикостиново преди мача срещу Левски София на тренировка къса мускулни влакна. Обвинен е от тогавашния председател на ФК в симулация и се разделя със съотборниците си.
Мълвата за неговото освобождаване тогава се разнася бързо в региона и това е добре дошло за треньорите на Пирин Гоце Делчев и Вихрен Сандански, които веднага го искат да заиграе при тях, но не му дават отпусно от „Беласица“ и при това положение му спират развитието в друг отбор. Започва неговото митарстване в клубове на територията на общината с цел да поддържа спортната си форма. Играл е по една година в Подгорец Коларово при треньора Любен Ангелов и в Първомай при треньора Христо Бакалов.
„Разбиха отбора за една година след като нарочиха мен за гонене, по-късно ме последваха капитана Йордан Попов, Димитър Карадалиев, Тодор Кръжанов, Валери Стоянов. Всички бяхме в зряла футболна възраст, но човек, нямащ нищо общо с футбола, известен като Вангел горския , успя да прокара идеята си пред тогавашния първи секретар Методи Рибнишки и брат му и от този момент започнаха да се рушат основите на петричкия футбол”-сподели Георги Бохоров.
- Кой беше най-радостния ти момент в живота като спортист?
- Като спортист – няма по-радостен миг от 1980 година, когато отбора в който играех – Беласица- влезе за първи път в историята на петричкия футбол , в А група. Независимо че по време на първенството имаше други водачи във временното класиране на Б група, ние усетихме, че сме най-достойния отбор за майсторската група. Тогава петричкия дух бе на много високо равнище. Ядрото на отбора бе от местни футболисти. И всичко това бе предпоставка за едно светло бъдеще, което стана и реалност. В А група тръгнахме с настроение, играехме за премии, макар и символични-по 200 лева на човек за победа над Левски и ЦСКА. На Герена загубихме от Левски с гол, отбелязан от засада от 5 метра от Петър Курдов, който по-късно стана треньор на петричкия тим. В Бургас загубихме също от измислена дузпа. И тъй като не се подчинявахме на грандовете в българското първенство от футболната централа измислиха наказание лишаване от домакинство за три мача само и само да ни изхвърлят от А група още зародиша на участието ни. Но, повтарям, ние бяхме страхотен колектив, играехме за честта на Петрич и победихме Тракия Пловдив на стадион Христо Ботев в Благоевград с 1:0, а след това и Черно море Варна с 2:0.
- Кой е паметния мач, който никога няма да забравиш?
- Изиграх доста силни мачове, но никога няма да изтрия от паметта си срещата срещу Славия, която спечелихме с класически резултат 3:0 след като в белия отбор играеха именити футболисти като Андрей Желязков, Алиев, и други.
- Кои треньори и футболисти не бива да се забравят?
- Завинаги трябва да се запомни името на Никола Цанев, който направи най-много за влизането на Беласица в А група. Освен добър наставник, той умееше да ни настройва психически в положителен аспект преди всеки мач. Като цяло отборът, който даде всичко от себе си за влизането на Беласица в майсторската група, трябва да се запише със златни букви в историята на петричкия футбол.
- Неприятни моменти във футболната ти кариера?
- Безпричинното ми освобождаване след тежка контузия по време на тренировка в Марикостиново. Тогава ме направиха симулант и е освободиха в зряла футболна възраст. Разбиха отбор, изграден с години и от тук тръгна бедата в петричкия футбол, след което започнаха да привличат футболисти отвън, които с нищо не превишаваха нашите. Много рано сложиха прът в колелото на каруца, вървяща напред и нагоре. Не искам да си спомням за имената на тогавашния председател Вангел Аврамов и помощник треньора Димитър Тодоров-Лит. Тези хора направиха доста поразии.
Другото неприятно беше, че след нашето освобождаване никой за нищо не го интересуваше дали съм живи или инвалиди. Никога няма да забравя и заканите на братя Рибнишки , които влизаха в съблекалнята и се заканваха че ако не победим ще бъдем интернирани от града семейно и ще останем при това положение без работа.
- Кои са най-големите футболисти за всички времена на Петрич?
- По мое време изтъквам играта на отбора Йордан Попов. Иначе от тези, които играха и в други отбори – Борис Гаганелов, Георги Лачев, Атанас Пецовски, Христо Маринчев.
- Интересуваш ли се от развитието на твоя любим отбор Беласица?
- Няма как да не се интересувам. Започнаха да се привличат футболисти отвън, интереса все повече и повече спадаше от страна на феновете и виждате до къде стигнаха нещата. Срамно е хора далеч от спорта да ръководят футбола в Петрич. Ако искаме да излезем от тази тежка ситуация трябва да се наблегне на привличането на местни момчета в ДЮШ, в която да работят кадърни треньори.
- Знаеш ли каква е ситуацията около НСБ Цар Самуил?
- Този спортен комплекс е гордост за община Петрич. Всички знаем какви именити футболисти и спортисти от страната и чужбина от различни видове спорт идваха да се готвят на него. НСБ Цар Самуил е изграден от петричани. Редно беше веднага след политическата промяна в страната кметовете, които ръководеха Петрич, да направят всичко възможност да не я изпуснат и да остане общинска собственост. Всички знаем, че на терена на стадион Цар Самуил са тренирали и играли най-вече по време на международния турнир Петричка пролет отбори като националния на СССР, ЦСКА Москва, Нистру Кишинев, Стяуа Румъния, Славия, Марек, Академик София и други от тогавашната А група. Именно на стадион Цар Самуил се появи легендарния вратар Лев Яшин и полевите играчи Олег Блохин, Балтача, Чивадзе и други. Радващото е че в момента Беласица е общински клуб, и се надявам полека-лека нещата да тръгнат отново нагоре.
- Интересуваш ли се от българското първенство по футбол и тези от чужбина?
- Най-малко се интересува от нашето първенство. Качеството на футбола е много ниско и на терена е пълна порнография. Не пропускам мачове от испанското, английското и немското първенство.
- Къде е по-леко-във футбола или в бизнеса?
- В бизнеса има много неща, които трябва да предвиждаш, иначе можеш да фалираш. В спорта трябва много хъс, силен дух и характер, а истинския футбол, какъвто се играеше по наше време, е само за мъже.
- Съжаляваш ли че си бил футболист?
- Единственото ми огорчение че в разцвета на развитието ми бях прекършен по много нечовешки начин от некадърни и злобни хора.
- Оптимист ли си за бъдещето на футбола в Петрич?
- На този етап – не. Без достатъчна материална база, кадърни треньори в ДЮШ, които да подават кадри за мъжкия отбор, това няма как да стане. Представителният отбор на „Беласица“ е бил винаги силен, когато са преодолявали в него местните таланти, както беше при първото ни влизане в А група през 1979/1980 г.
