Днес треньорът на Лудогорец Георги Дерменджиев навършва 60 години. 2014г. бе най-успешната за специалиста, който наследи Стойчо Стоев начело на „орлите” и успя да ги изведе до историческото влизане на тима в груповата фаза на Шампионска лига. Вчера „Меридиан мач” се свърза с наставника, който се съгласи да даде първото си интервю за 2015г. В него той говори не само за настоящето във футбола ни, но се върна назад в кариерата си като футболист, и като треньор. Ето какво каза пловдивчанинът.

Г-н Дерменджиев, какво си пожела­вате за 2015 г.?

-Искам 2015 г. да бъде най-успешната за всички нас. За мо­ето семейство, за мен, за клуба ни, за всички, работещи в Лудогорец. Искам да сме живи и здрави и да подобрим успехи­те, които постигнахме през 2014 г. Желание­то ми е да станем шампиони, да влезем отново в групите на Шампионската лига и този път да ги преско­чим.

Навършвате 60 години. Как се чувс­твате на тази въз­раст?

- Чувствам се много жизнен. Удовлетворен съм от това, което съм постигнал в своя жи­вот. Както от това, че имам едно страхотно семейство, така и от факта, че съм част от проекта „Лудогорец". На всеки един човек, постигнал това, което аз съм направил в жи­вота си, ще отида и ще му стисна ръката.

Какво извън футбола искате да се случи през следва­щата година?

- Моето желание е да бъдем по-позитив­ни. Само така ще вър­вим напред.

Няма как да не ви питаме и за кари­ерата ви като играч. Защо   не успяхте да постигнете големи успехи?

- Аз бях голям про­фесионалист, но не много успешен играч. Причината за това са честите контузии, ко­ито имах. Заради това от ранна възраст реших да стана тре­ньор. Водих си за­писки, изкарах кур­сове в НСА. Първите хора, от които започ­нах да уча, бяха пловдивски треньо­ри, след това и от Атанас Пържелов в Славия.

Нека ви върна назад във времето и по-точно през се­зон 1979-80. Защо един от най-силните отбори на Славия не успя да стане шам­пион?

- Тогава, както и се­га, разликата бе мно­го малка. Два мача преди края на сезона ние играехме в Со­фия, а ЦСКА гостува­ше във Враца. Ако те не бяха победили, ние щяхме да станем шампиони. Но за жалост това не се случи. По това време отбо­рът на Славия наисти­на изобилстваше от качество. Тук бяха Гугалов, Евтимов, Чав­дар Цветков, Андрей Желязков и много други отлични футбо­листи.

Феновете на Славия казват, че тогава шампионът е бил предварително ясен и това е бил ЦСКА?

- Тези неща са се случили твърде отдав­на. Няма смисъл да се налива масло в огъня. Нека всичко си оста­не така, както се е случило.

Но няма как да не ви е яд, че не ста­нахте шампион като футболист?

- Всеки един футбо­лист или треньор трябва да преследва здраво своята цел. Той трябва да иска да печели титли и меда­ли. Има играчи, които цял живот не печелят дори и едно медалче.

Как започнахте с треньорската си ка­риера?

- Това се случи в Спартак (Пд). Бях на 33 години и получих предложение от Наско Маринов да му стана помощник-треньор. Реших, че моментът е добър. Впоследствие станах и старши треньор. По това време в ти­ма бе Марин Бака­лов, който по-късно ме повика на работа в Ботев (Пд), но там се задържах само 3 или 4 месеца.

Дълги години обаче изкарахте в Ловеч?

- Да, така е, 10 години бях в Литекс. Там работих с бъл­гарски треньори като ферарио Спасов, Димитър Димитров-Херо, Стойчо Младе­нов и с чужденци ка­то Чедомир Джуинджевич, Люпко Пет­рович, и то два пъти, Ицках Шум, Михай Стойкица. За мен е голяма чест, че ра­ботих с Люпко. Това е човек, който става европейски шампи­он с Цървена звезда. Само Стяуа и Звез­да от Балканския по­луостров са печели­ли КЕШ, така че си представете само какви познания за играта има той.

Бяхте част от Литекс по време на най-големите евро-успехи на тима?

- Така е. Смятам, че аз съм единст веният треньор, чиито отбори два пъти за излизали от групите на Ли­га Европа. През сезон 2005/06 бях помощник на Люпко Петрович, когато на 1/16-фи-налите отпаднахме от Страсбург. След това пък с Лудогорец през миналия сезон стигнахме до 1/8-финалите, но ни отстра­ни Валенсия. По мои изчисления имам 61 мача като помощник и старши треньор в Ев­ропа. Не знам дали има друг с подобно постижение, особено в последните години.

Изкарахте извес­тно време и в Сли­вен...

- Да, като тогава работих с Драголюб Симонович. След като той замина за Сър­бия, аз станах старши треньор на Сливен.

А как се стигна до идването в Разг­рад?

- Това се случи през 2011 г. Обади ми се Ивайло Петев и ми сподели, че иска да работим заедно. Аз му казах, че съм ходил в Разград само веднъж и дори не знам как да стигна до града. Започнах­ме работа още в „Б" група, а натам историята я знаете - четири първи места -едно във втория еше­лон и три в „А" група. Влизане в групите на Лига Европа, участие I на 1/8-финал и след това влизане в групите на Шампионската лига.

Започвате зимна подготовка. Ще има ли нови футболисти на първата трени­ровка?

- По-вероятно е да няма такива.

А колко нови футболисти ще взе­мете?

- Знаете, че в Лудо-горец всичко е много добре структурирано. Така е и със селекци­ята. Ще вземем нови фут­болисти, но само при положение, че те се вписват в на­шите изисквания.

Всеки ден се пише, че някой клуб иска някой от вашите игра­чи. Това как им влияе?

- Добре е, че има голям интерес към нашите играчи. Ху­баво е, че ги искат толкова големи от­бори. Ние бихме се разделили с някой от футболис­тите, но само при положение, че офертата задово­ли нашите собст­веници братята Кирил и Георги Домусчиеви.

Много се го­вори и за бъде­щето на Милан Борян. Остава ли той в Лудогорец?

-За момента до­говорът на Милан Борян е изтекъл. Дали той ще оста­не ще стане ясно след преговори.

Каква е ваша­та голяма мечта за бъдещето?

- Аз искам Лудо­горец отново да влезе в групите на Шампионската лига и да прескочи този път групите. Ще бъ­дем първите от Бъл­гария, които правят подобно нещо. По време на миналото ни вече участие в турнира имахме го­лям малшанс, защо­то можехме да взе­мем повече точки. Само се сетете как паднахме от Ливър­пул на „Анфийлд".