- Еуфорията е голяма, има­ше много празненства. Хора­та тук обаче очакваха от­страняването на Висла с оглед на това, че преди две години Апоел отново игра в груповата фаза на турнира. Това не е нещо ново за тях.

 

- Бях на стадиона, атмо­сферата беше уникална, но това не е голяма изненада, тъй като знаете, че кипър­ските фенове са луди по фут­бола. Почувствах се доста добре, защото ми изскочи споменът за участието ми в Шампионската лига с Левски преди няколко сезона. Разли­ката е, че сега изживях тръп­ката просто като обикно­вен фен, защото бях близо до агитката на Апоел. На три­буните беше голям купон, след попадението на Висла привържениците бяха още по-гръмогласни, независимо че отборът им беше пред отпадане. След мача едва се прибрах, по улиците беше пълно с празнуващи фенове.

 

- Когато разполагаш с па­ри, нещата стават много по-лесно. Така е и в Апоел. То­ва е най-богатият клуб в Ки­пър, този отбор може да си позволи много качествени чуждестранни футболисти. Залагат на бразилски и пор­тугалски играчи, които играят на много високо ниво. Те правят разликата спрямо останалите клубове в Кипър. Този Аилтон как пипа топката...

наслада е да го гледаш, това се отнася и за някои други футболисти. Мисля, че в ос­новния състав няма повече от двама-трима кипърци. Разчита се главно на легионе­ри с високи заплати, което очевидно дава резултат. Не казвам, че само парите са определящи за нивото и ус­пехите на клуба, но когато имаш финансова сигурност, е много по-спокойно за тре­ньор, футболисти и т.н. Ис­тината е, че за да преслед­ваш големи цели, са нужни се­риозни пари. Без тях е много, ама много трудно. Апоел е типичен пример. Отборът е воден от добър специалист, на който са му осигурени много добри играчи. Резул­татът - второ участие в групите на Шампионската лига за последните три годи­ни. Това е. Убеден съм, че Апоел няма да е боксова кру­ша в групите. Треньорът им Иван Йованович е изключи­телен специалист, изградил е солиден и модерен стил на игра, който не се променя не­зависимо дали отборът води или губи в резултата.

 

- Времето ще покаже, но за момента всичко е супер. В неделя започва шампиона­тът, от ръководството ми предложиха нов двегодишен договор, който подписах преди няколко дни. Няма от какво да се оплача, в Пара­лимни се чувствам като у до­ма си.

 

- Честно казано, и тази го­дина ще се борим за място в средата на таблицата - от пето до осмо място. Разбира се, ще се опитаме да влезем в плейофа от първо до чет­върто място, но това е трудно изпълнима цел, пре­двид по-големите възможно­сти на конкурентите ни.

 

- В последно време по-ряд­ко, тъй като той имаше проблеми в Анортозис. Пора­ди това гледам да не го притеснявам. Наскоро му четох едно интервю, в което Мъри много точно го каза - един ден си Бог, на другия ден си Дявол. Така е в Кипър, хората много обичат футбола, трудно понасят загубите. Може би отпадането на Анортозис от Работнички дойде като гръм от ясно не­бе за фенове те на тима.

 

- За Левски питайте отго­ворните фактори на „Гере­на". Те трябва да дават обяс­ненията, не аз. Сега съм про­сто страничен наблюдател, но определено не ми беше приятно да гледам как Лев­ски се мъчи срещу отбор от класата на Спартак Търнава. Не ми е приятно да ги гледам и в първенството.

 

- (Смее се) Така ли е казал?! Не ме учудва, по принцип Се­дрик е доста емоционален, той е

много чувствителен на тема Левски, много се пали. Аз ще се въздържа от комен­тар, но няма да крия, че ми стана доста криво.

 

- Имам си собствено мне­ние, казал съм каквото тряб­ва веднъж. За клуб като Лев­ски не е добре бивши съот­борници и ръководители да се плюят по медиите. И аз съм бил недоволен от някои неща, на тръгване казах как­вото имах да казвам, няма да се повтарям. Когато Лев­ски изтегли Спартак Търна­ва, си говорих с един прия­тел, че ако има малко подце­няване, нещата ще са на кан­тар. За съжаление се оказах прав. Словаците не са нищо особено, дори напротив. Нахъсани, силови момчета, но с изключително нисък, да не кажа никакъв технически потенциал.

Държиш ли връзка с коле­гите си от Левски?

- Разбира се, все пак на „Ге­рена" изкарах десет години, имам приятели там.

А с Гонзо чувате ли се?
-Не.

Виждаш ли новия Георги Петков в лицето на Пламен Илиев?

- Всичко зависи от него. Момчето има качества, на мен ми е доста симпатичен. Прави ми впечатление, че психически е много стабилен за годините си. Играе добре с крака, единственото, ко­ето му липсва, са няколко сантиметра отгоре ръст.

Какви са шансовете на Литекс и ЦСКА за влизане в групите на Лига Европа?