Иван Иванов: Надал ми каза, че харесвам тревата повече от него

ВИЗИТКА

- Роден на 30 октомври 2008 г. във Варна
- Първите си стъпки в тениса прави в ТК "Черно море Елит", после преминава в друг варненски клуб - "Супер Спорт"
- През 2022 г. е поканен в академията на Рафаел Надал в Майорка, тренира и учи там с пълна стипендия
- По-рано същата година става трети на "Уимбълдън" до 14 г., а след това е шампион на "Ориндж Боул"
- Най-младият, извикан в националния отбор на България за купа "Дейвис"
- Най-младият българин с профи титла при мъжетe
- Шампион на "Уимбълдън" за юноши през 2025 г.
- От 14 юли 2025 г. е №1 в света за юноши

- Какво е чувството да се събудиш като номер едно в света, а като погледнеш до теб, да видиш шампионската купа от “Уимбълдън”? Какви емоции бушуваха в душата на едно 16-годишно момче от Варна, когато отвори очи на първата сутрин след големия успех на “Големият шлем”?

- Финала на “Уимбълдън” го сънувах толкова много, че когато го спечелих, сякаш не беше реално. Така беше и първата сутрин. След като станах, бях готов за друг мач. Събудих се готов да играя, а не с мисълта, че аз съм шампионът. Но все пак турнирът свърши. Някак си странно чувство е да усетиш, че един от най-големите турнири е завършил, и то в твоя полза, с твоя победа. Че си останал до последния му ден. С всеки изминал ден съблекалните се изчистваха, изчистваха... Както беше пълно с хора – с професионалисти, с най-големите в тениса, с юноши, на финалния ден нямаше никой друг – само аз и другият финалист.
- И когато останахте само двама, когато съблекалните бяха само за вас, когато кортът беше само за вас, когато всички погледи са вперени само в теб и опонента ти, успя ли вълнението да вземе връх над концентрацията?
- Големите очаквания са от хубавите емоции, от привилегиите на тениса. Особено за финал, особено за финал на турнир като “Уимбълдън”. Но за мен очакванията са нещо много позитивно. Очакванията – това е вярата на хората в теб. Страхотно усещане. Изцяло позитивно за мен.
- Какво сънува преди мача за титлата?
- Преди финала бях много освободен. Не мислех толкова за мачовете. Но вечерта трябваше да легна един час порано, за да вляза в моето часово време за спане. Постоянно се въртях в леглото, не можех да заспя. И всъщност специалната емоция се изразяваше в това – беше ми малко по-трудно да спя.
- И когато сънищата са те завладели, какво ти се прояви всъщност – че печелиш “Уимбълдън” ли?
- Не. Защото конкретно една победа, дори и на “Уимбълдън”, не е моята най-голяма цел. Целта за мен не е да спечеля нещо определено или дадения мач. Моята цел е да развивам играта си, да показвам на какво съм способен – не само за пред зрителите, но за пред мен самия. Всъщност това е нещото, което те прави и по-добър на корта, а съответно дава и победата. Работата да се развиваш е важната, не сънищата. Усмихнатият Иван прави знак, че с удоволствие чува овациите от трибуните след победната точка на “Уимбълдън”.
- Осъзнаваш ли, че си момче на 16 години, а разсъждаваш като мъдрец?
- (Смее се.) Какво мога да кажа? Да, на 16 съм, но за мен няма място за различно мислене. Все пак това е само един турнир, а аз имам още много, върху което да работя. Има още толкова много, което да надграждам – и в корта, и извън корта.
- Постоянството и дисциплината ли са твоите най-важни спътници, за да може да гледаш не към
еднократната голяма радост, а към дългия път?
- Да, със сигурност. Тренировките те учат на дисциплина. Когато отидеш на турнира и си дисциплиниран, знаеш, че това е само един, а има още много турнири пред теб. Прилагаш тази дисциплина към възможностите си и се стремиш да ги показваш максимално. А ако се окаже, че има по-достоен, значи не си работил достатъчно, връщаш се към тренировките и продължаваш. Дори и да постигнеш успех, той веднага остава зад гърба ти. А пред теб – нова работа, за да се развиваш. И все пак чувството е уникално. Няма какво да лъжа, все пак това е “Уимбълдън”. Това е най-голямото ми постижение досега и наистина се радвам. Но ако искам да продължавам и да имам още успехи, трябва да го приема рано или късно, че това е само един успех. Всичко продължава, всичко си върви напред и който има повече часове на корта, който мисли повече за следващата стъпка, за какво предстои след това, той е този, който ще напредне и ще се развие по-добре.
- Как протича един твой ден в академията на Рафаел Надал? По колко време си на корта?
- Един мой ден включва тренировки по 4-5 часа на ден, отделно по час - час и половина фитнес. Преди това ставам сутрин в 7, за да мога да отида на училище, което продължава около 2-3 часа.
- Тоест за теб не е достатъчно просто да преследваш мечтата си чрез тениса, но да се развиваш и в полето на образованието?
- Образованието винаги е важно, да научаваш повече, е важно. Но в случая с училището има и нещо по-важно за мен – дисциплината. Да станеш всеки ден в 7 сутринта, да отидеш, да слушаш. Това те учи на много неща и в корта. Дава ти дисциплина, дава ти способността да слушаш и разбираш по-добре.

- Какво учиш?
- Имам по три часа училище на ден преди тренировките – английски, математика и философия.
- Кога беше първият път, в който си спомняш съдбовната среща с тенис ракетата и тенис топките?
- Откакто се помня, тенисът е част от мен. Но първата ми официална тренировка беше на 5 или на 6 години. Треньорът просто ми каза, че иска да види как ще потръгне. Ходих често, по-често, още по-често... Видях, че се получава. Видях, че съм талантлив. И така започна това приключение.
- И какво е тенисът днес за теб?
- Тенисът е нещото, което аз обичам. Правя го, защото се забавлявам, защото обичам спорта. Успехите са нещо, което ме радва, а загубите са нещо, което ме учи. Това също е позитив за мен. Тенисът е и забавление, и начин на живот, и учение.
- Животът на професионалния тенисист изглежда сладък, но е и много труден. Изпълнен с тежки
натоварвания, контузии. Самият ти си преживявал вече и такъв тип предизвикателства. Как се справяш?
- И в тениса е генерално като в живота – без трудности не може. И без предизвикателства. За всеки проблем има решение, за всяка трудност има изход. Въпросът е винаги да продължаваш. Когато има нещо на пътя ти, винаги да намираш друга пътека или начин да продължиш.
- Макар да си в ранна възраст, със сигурност има на кого да кажеш “благодаря”, че вече си стигнал дотук и
продължаваш по пътя напред. На кого най-вече?
- Дори да съм само на 16 години, вече съм минал през дълъг път, по който съм срещнал много хора, на които трябва да благодаря. Най-вече на родителите ми. Те ми дадоха възможността да играя. След което бих благодарил на първия си треньор Пламен Радев. Той ме научи, той ми даваше тези часове на корта, които особено на по-ранна възраст ми трябваха много. След което бих благодарил на Кристин и Тихомир Грозданови – те ме развиха от средна до тийнейджърска възраст, научиха ме как се играе на турнири, как да бъда по-близо до професионалното ниво. И разбира се, благодаря на академия “Рафаел Надал”, която ме научи и продължава да ме учи колко са важни дисциплината, трудолюбието, да бъдеш на корта всеки ден и да обичаш въпросния труд и дисциплина. Има толкова много хора, на които вече бих искал да благодаря за подкрепата – наистина оценявам подадената ръка.
- Ти си и сред “Успелите деца на България” на фондацията на Димитър Бербатов. Как помага и това
вдъхновение за развитието на безспорния български талант като твоя?

- Фондацията на Димитър Бербатов е нещо изключително ценно за мен, помогна ми особено на по-ранна възраст.
Привилегия е футболист от равнището на Димитър Бербатов да те подпомага. Привилегия е да бъдеш част от
фондацията му, а в моя случай и да спечеля голямата награда четири пъти. Това е нещо уникално и съм изключително благодарен.
- Как всъщност се стигна до преминаването ти в академията на Рафаел Надал?
- Свързаха се с родителите ми. Отидох на пробен период за една-две седмици. Треньорите много ме харесаха и останах там. Беше в края на 2022 година.

- Кога беше първата ти лична среща с Рафа?
- Следващата година имах възможност да тренирам с него. Той все още играеше. Да имаш такъв голям пример до теб, е нещо уникално. Да можеш да се наслаждаваш на играта му отблизо, да можеш да се учиш, да вземаш добрите му характеристики, е нещо уникално. Уникално е и да имаш допир до Карлос Моя, който му е треньор, до Хауме Мунар, който е в академията. Уникален е досегът до всички, които са до Рафаел Надал.
- След триумфа ти на “Уимбълдън” от академията споделиха две снимки – Рафаел Надал, легнал на корта, след като печели “Уимбълдън” при мъжете през 2008 г., когато ти се раждаш, и ти – легнал по сходен начин, след като през 2025 г. печелиш “Уимбълдън” при юношите. Видя ли ги?
- Да, видях. Стана ми много хубаво, разбира се. Много се радвам, естествено. Но това е мотивация, не е повод за отпускане. По-скоро е мотивация да продължаваш и да искаш да се развиваш.
- Какво ти каза великият Рафа Надал сега – след титлата ти на “Уимбълдън”?
- Отивах на пресконференция. Той ми звънна на видео разговор. Поздрави ме. Направи си и някои шеги – че аз съм харесвал тревата повече от него, че на мен ми върви повече на трева, отколкото на него. (Смее се.) Този момент наистина беше нещо специално.
- Въпреки шегите на Надал къде всъщност се чувстваш най-добре ти? На “неговия” клей, на трева или на твърди кортове?
- И на клей, и на трева се чувствам страхотно и играта ми е добра. Но всъщност и на твърди кортове ми е много добре. Няма настилка, на която да не се наслаждавам.
- Кой ти е любимият удар в тениса?
- Може би сервисът. Особено на последния ми мач, на финала, сервисът беше този, който ми вървя най-добре от ударите.
- Като правеше първите си стъпки на кортовете във Варна, гледаше ли към някого от батковците по света и у нас, за да черпиш вдъхновение?
- Да, постоянно. В България сме късметлии, че имаме Григор Димитров. Той също ми честити, написа ми много
хубаво съобщение, за което му благодаря. Григор е човек, когото винаги съм гледал.
- Покрай титлата на Григор при юношите на “Уимбълдън” в годината, в която ти си роден, и твоята титла през 2025 г. вече започнаха сравнения. Наричат те “новия Григор”. Как гледаш на това?
- Това е нещо, което медиите обичат да правят. Аз не обръщам много внимание, но все пак е нещо позитивно. Това, че ме сравняват с Григор Димитров, е много голяма привилегия за мен, тъй като той е стигал до такива височини в световния тенис. И ако един ден мога да се допра до тях, това ще бъде нещо много добро за мен. Но дали ще се случи, дали ще го заслужа, това си зависи само и единствено от мен. И преди да бъда който и да било в тениса и в живота, аз трябва да бъда Иван. Всички тези сравнения с Григор са много хубави за мен, но все пак аз съм Иван и това е моят стил, това е моят път, който трябва да заслужа да извървя. Всъщност аз имам различен стил. По отношение на стила – няма нищо за сравнение с Григор, с Рафа, с други големи играчи. Моят стил си е мой стил.
- Вървиш по пътя към големите в спорта, тренирайки в академия в Испания, но как се чувстваш, когато виждаш българските знамена, когато чуваш: “Давай, Иване”, когато усещаш мощната подкрепа на цяла България, която вече те обича?
- Българската публика е от най-силните, от онези с огромен темперамент. Публика, която зарежда с емоции и дава уникална подкрепа. Дори и сега на “Уимбълдън” по ввеме на финала от “Шлема”, само някой да извикаше Let's go, Ronit (Давай, Ронит – превод от английски), веднага българските гласове се чуваха с двойна или тройна сила. Страхотно усещане.
- Какво значи момче с емблематично българско име Иван Иванов да представлява България по света, да знае, че към всеки негов успех върви и бяло-зелено-червеното знаменце?
- Това е нещо уникално за мен. Да нося българския флаг, да играя за България, да я представлявам пред света, е
привилегия.
- Преди да заминеш за Испания, кои бяха любимите ти места в България, във Варна?
- Морето. Черно море е нещо, което обожавам. Обичам и Варна, а тя се слави с морето. Обожавам дома си. Едни от най-добрите ми приятели са там. Това е нещо, което чакам с нетърпение – да се видя с приятелите си, да идем до морето. Този момент на отпускане и възстановяване.
- Какво би разказал ти за Иван Иванов – нещо, което хората не знаят за теб?
- Мнозина си мислят, че съм малко арогантен, или хайде – не точно арогантен, а, че едва ли не съм някъде в небето,
което е напълно лъжовно. Аз съм по-скоро дружелюбен и много приятелски настроен. И искам хората да го знаят.
CV