Грациозният и неуловим хищник обаче от десетилетия е синоним и, понякога, прякор за майсторите във вратарското изкуство във футбола.
Казват, че грешките на отбора невинаги се забелязват, но пропуските на вратаря остават за историята. Затова ако си вратар, да те нарекат „пантера“ си е истински повод за гордост.
ЦСКА винаги е имал велики вратари като Георги Найденов, Стоян Йорданов, Йордан Филипов, Илия Вълов, в по-ново време и Стоян Колев, но звездата на един от тях свети може би най-силно. И причината е ясна – бил е на гол линията във велики мачове.
На 5 октомври рожден ден отпразнува Георги Велинов или както всички го наричат – Джони.
Във футболен план е рожба на родния Дунав (Русе), преминава и през Черно море, за да се озове накрая в ЦСКА през 1978 г., в славния отбор на Аспарух Никодимов, превърнал се в „убиец на шампиони“.
Петте титли на България далеч не са най-ценното в богатата колекция на Джони Велинов. Както се казва – такива имат и други. Но мачовете на Велинов са такива, без които ЦСКА вероятно нямаше да е най-успешният клуб на България за всички времена.
Да си футболист на „червените“ и да дебютираш във вечното дерби е мечта. Джони я сбъдва така, както всичко в кариерата си! През декември 1978 г. ЦСКА побеждава Левски с 2:1, а вратарят хваща дузпа на Воин Войнов. В онзи ден никой не знае, че този мач само предвещава какво ще се случи в бъдеще.
Преди малко повече от десетилетие, в България за първи път видяхме геройствата на Велинов в мача за Купата на европейските шампиони (КЕШ) Нотингам Форест – ЦСКА (0:1). Голът на Ружди Керимов е кинжалът , с който ЦСКА прободе в сърцето действащия европейски първенец и английски шампион от предишния сезон. Но ръкавиците на Джони Велинов бяха щитът на „армейците“ и неговите подвизи бяха другата главна причина, поради която ЦСКА отстрани съперника .
Година по-късно Велинов вече е герой и любимец на всеки „червен“ фен. А според тогавашния формат на КЕШ, в турнира играят само първенците. Така още в първия кръг ЦСКА се изправя срещу Реал Сосиедад, изненадващият №1 на Испания. Мачът в София завършва 1:0 с гол на Цветан Йончев, за да дойде реваншът...
Колкото странно да звучи в наши дни, никой в България не е гледал двубоя в Сан Себастиян. Митичният коментатор Николай Колев-Мичмана, вече покойник, и футболистите на ЦСКА в един глас признават – резултатът никога нямаше да свърши, ако не беше Велинов. Мнозина дори твърдят, че никога в живота си не са виждали подобен вратарски рецитал, на който биха завидели Мануел Нойер, Джанлуиджи Буфон, Икер Касияс и компания. Топката буквално се е търкалала по гол линията, но Джони не ѝ позволил да влезе във вратата.
В биографичната си книга вратарят разказва как е получил неприлична оферта да не се качи в самолета, а да подпише договор с испанския клуб Сарагоса срещу 500 000 долара годишна заплата. Сума, немислима за началото на 80-те години на миналия век.
В същата кампания, но вече през пролетта на 1982 г., Велинов, който вече е и футболист №1 на България, отново е герой. „Червените“ никога няма да забравят двата гола на Стойчо Младенов в реванша срещу Ливърпул, но до втория нямаше да се стигне, ако не беше Велинов.
Мачовете с Левски винаги са били специалитет за Джони. През 1983 г., вечното дерби за Купата на България стига до дузпи. И победната я вкарва Велинов. За да покаже на „сините“, че не само може да спасява.
След дълъг гурбет в Португалия (Брага, Атлетико Лисабон и Елваш ), през 1991 г. Джони се завръща в любимия ЦСКА. Съдбата си знае работата – благодарение на своя герой, „червените“ пишат една от малкото велики европейски страници в демократично време.
През 1991 година „червените“ не са шампиони и участват в турнира за Купата на УЕФА. Още в първия кръг съперник им е Парма - новото футболно чудо на Италия. Спонсорираният от концерна „Пармалат“ клуб е сред най-богатите на Апенините.
Пред препълнените трибуни на „Българска армия“ гол не пада и Велинов е сред главните „виновници“. На реванша воденият за предпоследен път от Аспарух Никодимов тим, събран след разпускането на великото трио Христо Стоичков – Любослав Пенев – Емил Костадинов, прави епична битка. Велинов спасява дузпа на Алесандро Мели, а вече покойният Велиян Парушев изравнява за 1:1 минутка преди края. ЦСКА отново е българското лице на футбола ни в Европа!
И до ден днешен не е ясно защо покойният Иван Вуцов, тогавашният треньор на националния отбор, не беше фен на Велинов. Това е причината вратарят да има само 33 мача за България и да не играе на световното първенство в Мексико.
Годините след футбола не са леки за Джони. В нощта на 20-годишнината от победата над Ливърпул, почива съпругата му. По-късно славният вратар претърпява успешна трансплантация на черен дроб, а от няколко години бори и тежко онкологично заболяване.
Това не му пречи да е на трибуните на почти всеки мач на ЦСКА. Защото без Джони Велинов, който навършва 68 години, ЦСКА никога нямаше да е ЦСКА.
