Гонзо, как при­емаш поред­ното призна­ние от фено­вете на Левски?

- За мен то е мал­ко изненадващо, за­щото в интерес на истината изобщо не съм наясно за каква точно класация ста­ва въпрос, какви са й правилата и как се е провеждала. Ес­тествено е да съм благодарен, но ни­кога не ми е било цел да изпреварвам когото и да било.

Все пак това е знак на изключи­телна обич към теб...

- Аз обичта на левскарите винаги съм я чувствал. Пак ти казвам, благодаря на хората, но това за мен не променя нищо. Не се вълнувам и никога не съм се вълнувал от това кой на кое място е и какви точки е съб­рал. Бих махнал точките от подобна класация. По-важни са имената, а не местата, на които някой ги е подредил. Нико­га не съм делил хо­рата на легенди, по-големи легенди или не знам какви. Всеки е бил №1 за времето си и страшно ги уважавам.

 Ти лично каква тройка би посочил, ако изключиш себе си?

- Естествено, че се изключвам. При по­ложение че не броим Гунди от тези, които съм гледал, Наско наистина е най-доб­рият. Велик играч! Гибона също, Павката Панов... Не искам да коментирам пове­че имена. Просто се чувствам неловко.

Историята ли остана това, което най-силно топли левскарите?
- Не знам. Всеки се радва на различни неща. Аз лично гле­дам в бъдещето и уважавам всички, които са били преди нас. Сигурен съм, че левскарите ще имат още много поводи за радост през годи­ните. Сега обаче силно съм концентриран върху Черно море и имам много работа с младите момчета в състава.