Хърватският Вратар на Левски Горан Блажевич даде специално интервю за "Тема Спорт". В него говори за себе си, трансфера си на "Герена", вечното дерби, еквивален­та му в Хърватия Хайдук - Динамо.

Горане, лесно ли се съгласи да дойдеш в Левски?

- Да, но трансферът се проточи. Причината - не зна­ех с какьв статут съм в Хай­дук. Две години пазих във всички мачове, имах най-ви­соката средна оценка сред играчите. Но клубът бе налегнат от жестока финансо­ва криза и започна да разпро­дава футболистите и да за­лагат само на младоци. Из­веднъж аз и голмайсторът на отбора станахме излишни, защото бяхме над 26-годишни. Но да се върнем към въп­роса - преди 6-7 месеца имах оферта от Израел, от Макаби Тел Авив, но Хайдук поиска прекалено висока цена за мен. Преди това Брюж даваше за правата ми 600-700 хиляди евро, но не ме пуснаха. А как­во се оказа през лятото - точно 15 дни преди старта на първенството ми казаха, че мога да си ходя като сво­боден агент, ако им опростя някоя заплата - имах да полу­чавам 6-7. Тогава на хоризон­та се появи Левски. Дойдох, преговаряхме. След това се върнах в Хърватска, а от клу­ба ми казаха, че ме иска Па­лермо. Предпочетох обаче да се развивам в Левски, от­колкото да ходя в Серия Б. За­сега изборът ми е добър. Бях чувал за Левски - той победи през 1999-а година Хайдук в Европа. Това е велик клуб, с много запалянковци. Засега не вървим добре в първенство­то, но има още мачове, в ко­ито да се докажем, да зарад­ваме феновете.

Предстои мач №1 на Бъл­гария - Левски - ЦСКА. В кол­ко дербита си играл в Хайдук - Динамо?

- С нетърпение чакам веч­ното дерби, както му казва­те. Играл съм в шест или се­дем мача с Динамо. Но конк­ретно с Хайдук не успях да ги победя. В последните сезони този отбор несъмнено е най-силният в Хърватска. Иначе зарядът в сблъсъка е голям, а хората на стадиона много. Така, че участията ми в тези двубои са предимство за мен - знам какво е Мач №1 на дадена страна. Нека по-добри­ят победи, вярвам, че това ще сме ние.

Ако Левски бие ЦСКА, мо­же ли да догони Лудогорец?

- Левски - дори да не спече­ли срещу ЦСКА, пак може да го стори. Победата в дерби то е сладка, но 10 поредни ус­пеха са по-важни от нея. Ако паднем, а вземем следващи­те 10 или 13 мача, ще бъдем по-напред, нали? Първен­ствата не се печелят в дер­битата. Миналия сезон Левс­ки е загубил титлата срещу Славия, а не срещу Лудогорец, нали? Ако не сме първи, тряб­ва да се сърдим, че не сме би­ли Локомотив Пловдив, Бе­рое, Черно море, Локомотив София. А не защото не сме надвили ЦСКА.

Как се разбираш със за­щитниците пред себе си -българин, испанец, холандец и португалец?

- Може да е смешно, но първо говоря на хърватски. Милиев, който командва, ме разбира. Все пак ляво си е ля­во, а дясно - дясно. Имаме доста еднакви думи в езици­те. Испанецът Перес - дошъл е да играе футбол в България и трябва да учи езика. Иначе няма проблем да му подвиквам и на английски. В мачове­те, в които играх, мисля, че нямахме проблеми с комуникацията, разбираме се.

Имаше треньорска смяна в отбора. Как ти повлия тя?

- Стават такива неща. Го­ворих веднага с Антони Здравков, а той ми каза, че отношението към мен няма да се промени, просто да си върша работата. А тя е да пазя добре, независимо кой е треньорът. Малко ми е странна рокадата. Откакто дойдох, при Йоканович имах­ме 4 победи и 1 равенство, а останахме без треньор. Но от друга страна, сме на б-7-о място, което не отговаря на репутацията на Левски. Всичко зависи от политика­та на клуба, моята работа е да слушам.

Ако има дузпа, ще я хва­неш ли?

- Дано. Иначе съм хващал изстрели от бялата точка. Дори на финал за купата меж­ду Шибеник и Динамо Загреб. Беше при резултат 0:0, но накрая паднахме. Имам спасе­ни още 5-6 дузпи в първа лига. Това е игра на концентрация между вратаря и изпълните­ля.

Плаши ли те някой напа­дател на ЦСКА?

- Не. Ако кажа - този е опа­сен, ще вземе да ми вкара друг и да се изложа. ЦСКА е го­лям клуб. Затова който играе там, със сигурност не е пад­нал от небето, а с качества­та си е заслужил да носи тех­ния екип. Длъжен съм да съм концентриран през цялото време. Мисля, че Левски има качества, с които да неутра­лизира силните страни на съ­перника. Впечатление от тях ми прави Марсиньо. Вра­тарят им Черни също е добър. Опасен отбор са, но ще ги парираме и ще спечелим.

Знаеш ли, че ти си едва четвъртият чужденец, кой­то застава на вратата на Левски в 100-годишната му история?

- В доста държави държат на вратарите си, така е и в Хърватска. В Хайдук е по съ­щия начин, в един момент по­ляк пазеше на Динамо. Това е логично, защото като се заговори за трансфер - всички вперват погледи към напада­телите. А вратарската пози­ция е специфична и всеки гле­да да изгради стабилен такъв в школата си. Този факт оба­че ме задължава, ще се поста­рая да стана като българин. Уча езика, трудя се. При мен е малко специфична ситуация­та. Чужденец съм, но разби­рам всичко, което говорят българите. Алехандро Перес пък нищо не разбира. За оста­налите чужденци в състава съм по-коро българин, но за местните съм си чужденец (смее се). По средата съм.

Лудогорец и Динамо Заг­реб играха два пъти в пос­ледните години. Кой е по-добър - българският или хър­ватският футбол?

- Трудно е да се каже. Защо­то ако говорим за национал­ни отбори, то несъмнено на­шият е по-добър. Но ако ста­ва въпрос за първенствата - не е така. Видя се, че Лудого­рец е по-силен от Динамо Заг­реб, има повече качества. Но е много различно. В България има 4-5 силни отбора - Лудо­горец, Ботев Пловдив, Литекс, Левски, ЦСКА. Това са тимове с горе-долу изравне­ни възможности. А в Хърва­тска Динамо е далеч напред, после идват Хайдук и Риека. Останалите са слаби.

Защо ти казват Шильо?

- Това ми е прякор от детство. И си ми остана в школата, при мъжете. Но ни­кога не съм се противил на този прякор. Шильо на хърва­тски е Гуфи - анимационният герой. А откъде дойде - зара­ди големия номер обувки, ко­ито носех (смее се).

Кога започна да играеш?

- На 7-8-годишна възраст. И държа да кажа, че винаги съм бил вратар. Такъв исках и такъв станах. Никога не ме е теглило да бъда нападател.

Казват, че вратарите са малко луди...