БФС са сериозно заблудени като твърдят на сайта си (http://bfunion.bg/bg/5?news_
Всъщност въпросният член трябва да се чете и интерпретира в неговата цялост (ut res magis valeat quam pereat):
"Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г.) Спортните федерации, получили спортна лицензия, ИМАТ ПРАВО ДА:
11. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) … притежават правата за реклама, за телевизионно- и радиоразпространение на спортни състезания, организирани от тях, като предоставят на договорна основа процент от постъпленията на спортните клубове - участници в състезанието."
Очевидно БФС умишлено или не са пропуснали фразата „имат право да“. Все пак има съществена разлика между „имат право да притежават“ (както повелява законът) и „притежават“ (както погрешно четат и интерпретират закона в БФС) правата за телевизионно- и радиоразпространение на футболното първенство. И аз имам право да имам къща за 5 млн. лева в Драгалевци, но нямам!
Съгласно чл. 92.(1) от Устава на БФС, „БФС притежава изключителните права за реклама, телевизионно и радиоразпространение на всички състезания по футбол, които са организирани и администрирани от съюза“.
Цитираните от БФС клаузи (чл. 11.(9).11 ЗФВС и чл. 92, ал. 1 от Устава на БФС) не създават право на собственост или еквивалентно притежание върху въпросните права за БФС в отсъствието на сключен договор между клубовете – носители на правата, и БФС – организатор на футболното първенство, за тази цел. Т.е., ако клубовете откажат да сключат договор за гореспоменатите права с БФС (чието сключване е императивно условие съгласно чл. 11.(9).11 ЗФВС), то клубовете ще имат пълното право да договарят продажбата на тези права сами, въпреки тенденциите за централизирано договаряне на продажбата на тези права.
В тази връзка искам да напомня, че БФС не може да се позовава на авторско право върху мачовете от „А“ ПФГ, тъй като футболните срещи не могат да се считат за собствени интелектуални творения на своя автор, и следователно — за „произведения“ по смисъла на авторското право (виж решение на Съда на ЕС по съединени дела C-403/08 и C-429/08 от 04.10.2011 г.). За „произведения“ могат да се считат само началната видеозаставка, химнът на шампионата, предварително записаните филми с най-интересните моменти от скоро проведените срещи, както и някои елементи от графичното оформление, които поради това са защитени от авторското право. За сметка на това самите футболни срещи не биха могли да се разглеждат като интелектуални творения, тъй като не оставят място за творческа свобода по смисъла на авторското право. При тези условия не е възможно тези срещи да бъдат закриляни въз основа на авторското право (противно на мнението на Вальо Михов). Безспорно е освен това, че в областта на интелектуалната собственост правото на ЕС не ги закриля на никакво друго основание. Националното право би могло да предостави защита на футболните срещи, което поначало би било съвместимо с правото на ЕС, чрез признаване за тези мачове на защитата, предоставена от актове, сключени по договорен път между БФС и излъчващите организации. Това казва и практиката на Съда на ЕС по цитираните дела.
Освен това няма абсолютно никакво (законово или договорно) ограничение за клубовете сами да договарят продажбата на Интернет правата за излъчване на техните футболни срещи за първенство.
Георги Градев
