Бившият наставник на Левски Илиан Илиев заяви, че се надява напускането му да донесе спокойствието, от което се нуждае отборът. По-рано днес стана ясно, че Николай Митов ще води тима от „Георги Аспарухов” до края на сезона, а негови помощници ще бъдат Елин Топузаков и Мариан Христов.

„Естествено е да има разочарования в мен, тъй като всеки иска да свърши работата си докрай. Отборът за първи път от четири години е в борбата за титлата девет кръга преди края, а имаме шансове и в турнира за купата. Не е приятно, разочарован съм”, заяви вече бившият наставник на „сините” пред "Дарик радио".

”Имахме среща с Иво Тонев и Даниел Боримиров. Случиха се доста неща в последно време. Шансът за титла и купа го има, но трябва да има спокойствие. Трябваше да има спокойствие от страна на феновете, но това не можеше да се осигури на отбора. Говорихме това да стане в оставащи девет кръга до края на сезона, но явно няма как да стане. Иначе си бяхме казали, че ако не постигнем нещата, а дори и да ги постигнем, ще си отидем. Не можаха да осигурят този комфорт на отбора и трябваше да се случи нещо. Най-добрият вариант беше аз да си тръгна, за да има спокойствие“, допълни Илиев.

„Да кажа, че се чувствам предаден, това са силни думи. В мен обаче има горчилка. Има един месец и десет дена до края на първенството. Можеше да се даде това спокойствие, за което говоря. Играта не е добра, така е, но има мачове, в които трябва да вземеш точките, а после да дойде и самочувствието и играта. Нормално е да има разочарование.

Дойдох в Левски с едни очаквания, но се получи друго. Няма значение. Каквото и да сме свършили, важното е, че Левски има шанс и за титлата, и за купата. Пожелавам го най-искрено. С тези момчета минахме през доста трудни моменти и се измъквахме. Надявам се пак да го направят. Надявам се моето напускане да донесе това спокойствие, от което има нужда отборът. Няма хора, които да работят и да не грешат. Не мисля, че трябва да правим някакви генерални изводи за големи и малки грешки. Важното е грешките да не се повтарят.

Радващото е, че успях да се запазя като човек. Познавам хора, които се промениха от това, което бяха преди да отидат в Левски, и това, което бяха след това. Аз останах същият човек, което е добре. Запазих същите си приятели. Лошото от това, че бях треньор на Левски е, че загубих някои приятели, които щяха да са ми такива за цял живот. Животът е такъв, когато загубиш нещо, не знаеш, какво печелиш, а и обратното“, добави Илиев.