"Надявам се да ми се е подобрил българския. Все по-често съм с националния отбор и в България и усещам, че ми се подобрява българския, защото го говоря много повече. Освен това вкъщи постоянно го говоря с баща ми и майка ми. Надявам се да ставам все по-сигурен и да говоря все по-добре.
Първата година, в която аз дойдох тук, за жалост загубихме в плейофите. Всичко започна по-късно в целия проект, привлякохме много късно футболисти, треньорът трябваше да ни покаже как иска да играе футбол и затова ни трябваше малко време в началото на сезона. В тези първи мачове нещо ни липсваше, нямахме толкова точки, колкото ние си представяхме. Вече в края имахме една серия, в която спечелихме 9 или 10 мача поред и вървяхме нагоре в класирането. За жалост малко не ни стигна - един мач, финалът със Саутхемптън го загубихме. Но въпреки това мисля, че миналата година бяхме много добри. Знаехме какво искаме да направим като отбор, основната група от играчи остана, станахме още по-гладни и това се видя, когато имахме нужния отбор и времето за работа, както имахме тези 2 години, и затова мисля, че миналата година спечелихме толкова точки. Станахме шампиони със 100 точки и беше абсолютно заслужено според мен.
Бих казал, че индивидуално футболистите във Висшата лига са много по-добри, отколкото в Чемпиъншип. По-бързо трябва да се мисли, по-бърза е играта. Нямаш право на грешки, защото, когато правиш грешки, директно противниците ти използват това. Винаги трябва да си концентриран, защото в един момент могат да те хванат за 1 секунда да не си концентриран и да допуснеш гол или нещо друго да се случи. Това мисля, че са различните неща спрямо Чемпиъншип.
Трябваха ми първите няколко месеца, за да се адаптирам към футбола в Англия, който се играе, но в момента, в който успях да се адаптирам и да преодолея това, мисля, че това ми помогна за самия мен, за играта ми и като човек. Да отидеш в друга държава, да отидеш в Англия да живееш, сега вече ми е трета година тук и просто ми прави удоволствие да съм тук - обичам как играят англичаните, обичам футбола тук, колегите са много готини момчета и ми е наистина кеф и се радвам всеки ден да идвам на базата и да тренирам и да играя.
С баща ми говорим винаги за мачовете ми - какво мога да подобря, какво направих добре. В някои мачове го правим с малко повече детайли, в други - не. Аз винаги гледам индивидуалното клипове от мачовете, баща ми също често ги гледа. Помага ми, винаги е много спокоен и заедно гледаме нещата и говорим за това какво аз съм почувствал в даден момент, той какво вижда в него и това наистина ми помага много", каза Груев.
