Новият треньор на Славия Иван Колев има интересна визитка. Бившият селекционер на младежкия национален отбор е работил много години в Индонезия и Мианмар. За известен период дори бе начело на индонезийския на­ционален отбор. Преди да смени Милен Радуканов при "белите", Колев работи в ДЮШ на Левски. За впечатленията си на "Овча купел", престоя в азиатските страни и младежите "Стандарт" говори с Колев след тренировка.

Г-н Колев, според вас има ли промяна в иг­рата на "Славия", откак­то поехте клуба?
- Смятам, че да. При­мерно в мача срещу "Черно море" официал­ната статистика говори, не аз. 65% от владеене­то на топката беше на­ше. Това е най-високи­ят процент за "белите" от началото на сезона. От 50 минути игрово време 32 сме ние. На то­зи фон резултатът от двубоя е 3:1 за "Черно море". Ще ви кажа, че една от причините е, че противникът има 17 контраатаки, а ние 7. Обикновено те са поро­дени от грешки на дру­гия. Тоест ние сме сбър­кали 17 пъти. Така че трите гола на "Черно море" са след 3 наши грешки.

От какво са породе­ни тези грешки?
- Аз мисля, че вдиг­нахме скоростта и тем­пото. Играчите очевид­но не са привикнали на този маниер на игра, да държат топката. Това им пречи. По друг начин се организираме в защи­та, това не е лесно.

Времето минава бързо, как смятате да научите по-бързо футбо­листите на тези ваши виждания?
- Първо да кажа, аз не се опитвам да правя мно­го промени. Искам да сменя малко неща, но за трайно време. Те са са­мо 4 или 5 елемента. Не говорим за генерални промени, защото не е възможно.

Последните дни и седмици непрекъснато пристигат нови играчи. Вие ли ги искате, или ня­кой друг ви ги води? И говорили ли сте с шефа Венци Стефанов за зим­на селекция и с какъв бюджет ще разполага­те?
- Първо, категорично не приемам, че непре­къснато пристигат нови играчи, дори не и често. Повикани са само таки­ва, които са ни трябвали за даден пост, и такива, които сме проверили по съответните канали. Не е дошъл никой ей така на проби. Не сме говорили с Венци за селекцияСега мислим за пред­стоящите мачове.

Какво ще кажете на феновете на "Славия"?
- За съжаление като видях каква е картинка­та в отбора, може би ще се наложи още малко да пострадат. Аз очаквах по-други неща. Може би ще е необходимо още време. Дано бързо да дойдат по-добри дни.

А какво очаквахте?
- Това са мои вижда­ния, разбирания. Не е нужно да коментирам. Просто се разминават нещата. Това не е оплак­ване, Една промяна към по-добри резултати изисква повече време.

Веднага ли се съгла­сихте, като ви покани Венци Стефанов?
- С него проведохме няколко разговора. Уточнихме някои неща.

Защо нещата не се получиха при младеж­кия отбор на България, когато вие бяхте наче­ло?
- Отваряте една мно­го интересна тема, мал­ко болна за мен. Но ако анализирате резултати­те от двете години, в ко­ито работих там, ще ви­дите нещо много стран­но. Нарочно не обръщах внимание на тези неща. Но щяхте да видите нео­чакваната разлика меж­ду първата и втората година. В началото работа­та и резултатите бяха от­лични, победи над силни тимове. Националите вървяха по възходяща линия. Тогава привля­кохме момчета, които никой не познаваше в България - Миланов, Спас Делев, Сашо То­нев, Момчил Цветанов. Ние ги вкарахме в отбо­ра. И никой не каза бра­во, че ги намерихте. Но аз не търся дивиденти. Изведнъж втората годи­на какво случи? Спад. Резултатите бяха шоки­ращи и това, което се случваше преди двубоите. Но не искам повече да коментирам.

В интервю, когато вие напуснахте младеж­кия национален отбор, казахте, че в България няма достатъчно талан­ти?
- Това не знам къде е излязло и измислено. Това е пълна глупост, лъжа. Трябва да слушам запис. Ако това се окаже вярно, ще си скъсам всички дипломи и ще стана миньор или копач. Обратно, аз винаги съм твърдял, че в България има изключи­телно много таланти. С които обаче не се работи по такъв начин, за да стигнем високо евро­пейско ниво. Не говоря само за треньорите. За всичко, което се осигуря­ва на тези момчета. Го­воря като храна, социал­на атмосфера, клубна дисциплина. Не им се осигурява нужното да вървят нагоре.

Школата на "Сла­вия" се е доказала през годините. Вие сте отско­ро в клуба, но защо на­последък не излизат "бе­ли" таланти, изключвам може би Стефан Вел­ков?
- Нямам много право да говоря за школата, за­щото не съм запознат с детайли в работата. Но ще кажа нещо като принцип, което важи и за всички школи у нас. И най-добрите подготвят футболисти по българс­ките стандарти, за род­ното първенство. А те! До скоро националният ни отбор беше на 74-75-о място в ранглистата на ФИФА. И никой не об­ръща внимание. Ние го възхваляваме, а той е до Азербайджан. Какво възхваляваме? Тази еу­фория докъде доведе отбора? Защо никой не об­ръща внимание? Ние подготвяме юноши за това ниво. Даже трудно и до там стигаме. Но ако искаме да постигаме ус­пехи, трябва да ги гот­вим за място в Топ 20.

Имате много любо­питна визитка като треньор в Индонезия и Мианмар, кое ви липсва най-много от тези дър­жави?
- Като бях там, ми липсваха много от хуба­вите нещо в България, така и обратното. Има твърде много неща. Първото, което се се­щам, е храната. Страш­но много риба, зеленчу­ци, пилешко. Плодовете са фантастични. Обожа­вам рибата и морските деликатеси Там е уникално - скариди, раци, калмари. Облизвах си пръсти­те всеки ден. Приготве­но е невероятно. Тук та­кова нещо няма.

Кое е различно в те­зи две страни като фут­болна култура от Бълга­рия?
- То между Мианмар и Индонезия има много разлики. Мианмарците са привърженици на европейския футбол, те привличат доста анг­лийски треньори. Харес­ват директния футбол. В Индонезия предпочитат латиноамериканския футбол. Там има страш­но много бразилци, аржентинци, уругвайци и колумбийци.

Кажете нещо на бирмански?
- Нищо не знам, само - "Минг Лала", това е здравей.

А на индонезийски?
- Него го знам да не кажа перфектно, но на 60-70%. Кажете какво искате да чуете?

Ще стана шампион със "Славия".
- "Akan menjadi juara dengan Slavia". Дано и да стане (смее се).

Как всъщност се ре­шихте на тези приклю­чения?
- Ами не ги приемам като такива. Аз имах агент - Мауро Бернабей, световноизвестен мени­джър с толкова много продадени футболисти. Особено заплатата не беше приключение.

Коя е най-запомня­щата се случка извън те­рена?
- Кръстиха на мен ед­но индонезийско дете, и то в Папуа - Иван Бран Колев.

Как стана така?
- Родителите му ми бяха почитатели на клу­ба, в който работех -"Джаяпура". Таткото на детето ми беше шофьор за кратко и станахме приятели. После като му се роди детето, той ме помоли да му стана кръстник.

Как реагира семейс­твото ви, кога им съоб­щихте, че заминавате?
- Те почти винаги бя­ха с мен. Нямах проблем със самотността.

Имаше ли неприят­ности в Мианмар, хора­та какви са?
- Всички бяха много дружелюбни. Те са въз­питани, нация със стара култура. В Индонезия също всички бяха стра­хотни. Проблемът е, че хората там смятат, че са нещо много повече, да речем, от страна като България. Всичко идва от това, че са много бо­гати. Направо вИндонезия са страхотно заможни. Там има огромни на­ходища от всичко. Има и крайно бедни райони. Но възнагражденията там са като нашите крайни села например -Лудогорието, Монтанско, Силистренско.

Индонезия е извест­на с природата си. Кое е най-екзотичното жи­вотно, което сте вижда­ли?
- По улиците е пълно с маймуни. Иначе в тех­ните специални паркове съм виждал изключително много шарени жи­вотни. Но на мен ми нап­рави впечатление расти­телността. Имаше сто­тици видове палми, ба­нанови дървета, всякак­ви чудесии.