Иван Петков е един от опитните футболисти на Етър, продукт на великотърновската школа. Кариерата му премина през Загорец, Калиакра, къ­дето бе цели 6 сезона, Спартак (Вн). преди да се завърне през 2014 г. в Етър и да стане част от но­вия проект. Голяма част от кариерата му мина във Втора лига, но в елита има също 28 мача и 6 гола, последният от които за „виолетовите" сре­щу Витоша за ремито 1:1.

Иван, ти си сред иг­рачите с най-голям стаж при „виолетови­те"...
- Да, доведе ме Кало­ян Чакъров и вече чет­върта година съм в Етър. Изминахме пътя от „В" група, през Втора лига, за да стигнем до елита. Отборът извървя пътя на­горе по естествения на­чин, с много труд и уси­лия. Когато се раздаваш и хората са зад теб, всичко се получава.

Как ще оцениш първите два мача в Първа лига?
- Като за новак - мно­го добре. Можеше да вземем още точки - сре­щу Локо (Пд) можеше накрая да изравним и ако мачът беше на „Ивайло", нямаше да го загубим. А с Витоша да­дохме всичко от себе си, но имаше малшанс пред гола. И там заслужавах­ме да спечелим.

Станислав Генчев е най-младият треньор в Първа лига. Как би го коментирал?
- Той има много хубаво виждане за футбола и има голямо бъдеще. Аз съм за младите треньори да се развиват, показаха го Ивайло Петев, Мъри Стоилов. Сигурен съм, че Станислав Генчев ще бъде следващото голямо име в треньорската про­фесия, защото има голя­ма желание за работа. Аз съм на 32 години, но за доста неща ми помага и ме научи. Стимулира ме да се развивам, дори и на тази възраст.

Вкара важен гол срещу Витоша...
- Моята работа е да вкарвам голове. Няма по-хубаво от това да бе­лежиш за любимия от­бор. Сега, ако ме попи­таш, защо си съблякох фланелката - така ми дойде. Исках да покажа номер 9 и да се знае, че това е тежък номер. Но няма вече да се повтаря, защото носи глоби на клуба.

Да, но на всеки 5 твои гола, ще те наказ­ват за по един мач...
- Предпочитам да вкарвам, Етър да бие и да ме наказват, отколко­то да не вкарвам и да не бием.

Миналия сезон пък след един гол се въртя по земята...
- Това беше от „Плейстейшън". С момчетата така се разтоварваме, дори и световни футбо­листи играят на конзоли.

Като стана въпрос за фланелки, м.г. в пос­ледния мач за влиза­нето във Втора лига облече номер 3. В па­мет на Трифон Иванов ли беше?
- Да, бях си го замис­лил. В чест на бате Три­фон, много голям човек. Исках да го уважа пос­мъртно, защото винаги е вярвал в мен. Всеки път ми казваше: „Ти ще вка­раш в този мач".

Ти си юноша на Етър, защо навремето започна на друго мяс­то?
- Детската ми мечта беше да играя с Етър в „А" група и да вкарам гол. Получи се, макар и след много години. А по въпроса - тогава в Етър нямаше и вода, и ток в съблекалнята, а в Трявна направиха школата Валекс.

Какво очакваш от предстоящия мача с Верея?
- Смятам, че ще побе­дим, не заради загубата им с 0:4 от Черно море. Те ни биха в контрола неотдавна, но тези ре­зултати не са важни

Връщате се на 12 август на „Ивайло", стимулът ще е голям?
- Ако заложат на мен да играя, това ще е голя­ма емоция. Надявам се стадионът да се напъл­ни.