"Целите на Берое са високи – да влезем в първата шестица. Рекордът на Петър Жеков ме държи мотивиран да продължа да играя на такова ниво. Ще се опитам да подобря този рекорд. Локомотив Пловдив си остава отборът на сърцето ми, но това, което виждам в Берое като условия за работа е най-доброто. Не го казвам заради това, че сега съм тук. Знаете в кои отбори съм играл в България, но по-нормална обстановка и условия за футболния процес не съм срещал. Отношението, което видях в Стара Загора, не съм го виждал никъде другаде", каза нападателят пред "Спортал".

 

"2004 година беше невероятна година, това няма кой да го изтрие. Станах и голмайстор. Не е моя работа да коментирам Локомотив Пловдив в момента. Няма специална тайна за футболно дълголетие – аз, Бадема, Жоро Илиев, Миневите... За всеки е специфично. Гледам да не ям нещата, за които знам, че по-трудно се свалят после като килограми. Правя си моя лична диета.

 

Аз съм от поколението на Димитър Бербатов – когато имаш футболист от Манчестър Юнайтед и Тотнъм, няма как да се сърдиш, че си бил пренебрегнат за националния отбор. Да не говорим, че в началото на моята кариера не бях и точно типичен централен нападател. Оня ден гледам на Футболист на годината, че награждават Наско Сираков. Той има 200 гола в "А" група, голмайстор, има голове на две световни първенства, но не е бил Футболист на годината. Слаб футболист ли е бил Сираков? Не, нали? Просто е бил от поколението на Христо Стоичков.

 

През 2004 година може би пак нямаше да играя на европейското, но бяха длъжни да ме вземат. Най-етичното нещо е голмайсторът и шампион в първенството да бъде на такъв форум. Така се преценили обаче. Дали Пламен Марков или някой друг е взимал тези решения, това са вече отделни неща", продължи Камбуров.

 

"Винаги, когато ида на "Армията" или когато срещна фенове на ЦСКА, ме поздравяват. Наистина не ми се получиха там нещата. Клубът не се управляваше по най-добрия начин. Това не е оправдание, че не съм се наложил. Отидох там по принуда, защото не можах да се върна в Локо Пловдив. Моят отбор е Локо Пловдив, исках да се върна там след Китай. Така се случи обаче – не намерихме общ език с президента. Мисля, че беше Марешки. В ЦСКА не усещах, че това е моето място, това е истината. Може би феновете на ЦСКА ме обичат, защото вкарвам повече на Левски.

 

Не мога да разделя ЦСКА на две, ситуацията в момента е странна. Ако влезе в "А" група другият ЦСКА, ще стане още по-странно. Ще е интересно... Най-нормалното нещо е, който играе на "Армията", хората да идат там", каза още бившият нападател на "армейците".

 

"Като професионалист не деля отборите. Когато изляза и срещу Локо Пловдив, се раздавам на 100%. От всички отбори в "А" група, съм вкарал най-много на Левски. Не е целенасочено, не деля отборите. Имах сериозен разговор с Наско Сираков за трансфер в Левски преди години, имахме някои разминавания и не се получиха нещата. Това е единствената конкретна и сериозна оферта от Левски, но просто се разминахме. Не съжалявам. Моята кариера се разви прекрасно.

 

Не деля головете, най-важното е топката да мине голлинията. Моят идол беше Христо Стоичков, аз израснах с неговото поколение. Харесвал съм и Пламен Гетов, Наско Сираков, Михтарски. Гледал съм ги, учил съм се от тях. Не съм карал треньорски курсове, все още се наслаждавам на футбола. После ще искам първо да си отпочина и чак тогава ще реша какво да правя", добави големият реализатор.