“Ако съм здрав, а и Берое продължи да показва нужното уважение, аз ще отвърна със същото и ще преподпиша. От там нататък никой не знае какво ще стане и още колко ще играя. Засега нямам намерение да ставам треньор. Тази професия е трудна, защото трябва да отговаряш за 30 човека. Трябва да влизаш в положението на всеки футболист, да знаеш как да се отнасяш към всеки… Доста е сложно и не се виждам като наставник”, обясни Камбуров. 

 

Нападателят заяви, че се надява още тази пролет да вкара своя гол № 200 в елита. В момента легендата на Локомотив (Пловдив) дели второто място с Наско Сираков, като двамата имат по 196 попадения на сметката си. 

 

“Вече 5-6 месеца съм в Берое и се чувствам добре. Играя редовно и успявам да помагам на отбора, за да влезе в първата шестица. Успокоил съм се и давам най-доброто от себе си. Не искам да се връщам назад. Мислех да се откажа, но видях добро отношение на хората от Стара Загора. Ако бях спрял с футбола, щях да съжалявам. Радвам се, че продължавам да си пиша историята. Искам да стигна кота “200” гола. Не съм се уморил да вкарвам. Тези 196 попадения ме карат да продължавам и да поддържам високо ниво. Като минеш 32-33 години, е по-трудно да си конкурентоспособен, но отбелязването на голове ми дава сили”, каза още той.

 

На въпрос как би се чувствал в атаката на Берое в партньорство с Димитър Бербатов, той отговори: “Това ще е много хубаво и ще се радвам, ако той дойде. Това е доста трудно за момента, но със сигурност с Бербатов ще е доста лесно да се играе.”

 

37-годишният голмайстор коментира и отсъствието си от церемонията “Футболист на годината”, където двете му награди бяха връчени на асистента на Александър Томаш - Константин Мирчев. 

 

“Имах си причини. Просто не можах да присъствам. Ако бях обиден, може би щях да отказвам участие от 2004 г., когато не ме взеха на европейското в Португалия. Никога не съм се сърдил. В България нещата понякога са несправедливи, но аз съм показал, че мога да ги превъзмогна и да продължа”, каза стрелецът.