Защитникът Камен Хаджиев е роден на 22 сеп­тември 1991 г. в Смолян. Започва да тренира футбол в школата на Родопа. През 2008 г. премина­ва в германския Ватеншайд, а на следващата година е взет от в Шалке. През 2010 г. се завръ­ща в България и изкарва един сезон в Пирин (Гоце Делчев). Оттам отива в пернишкия „Миньор". През 2013 г. е привлечен в Локо (Сф). Миналия се­зон Хаджиев игра много силно за „железничари­те" и допринесе за добро­то представяне и спечел­ването на бронзовите ме­дали. След като през ля­тото стана ясно, че отборът се разпада, той пое отново към Германия, къ­дето подписа с 4-дивизионния Олденбург. Българинът е твърд ти­туляр, като е записал участие във всичките 21 мача до момента в шампионата на северната ре­гионална лига. Само вед­нъж е сменен в 72-ата мин. Хаджиев по прицип играе като ляв и централен бранител. В „Олденбург" обаче действа на поста опорен халф. За дефанзивен футболист той има впечатляващите 6 гола до момента. Олденбург е лидер в класирането с 5 т. аванс пред втория и върви към класиране за ба­ражите за влизане в III ли­га „24 часа" се свърза с Ха­джиев, за да разкаже за втория си период в Герма­ния.

Как прие разпада на Локо (Сф)?
- Много гадно ми стана. На всички в отбора ни бе­ше кофти. Цял сезон се бяхме борили за победите, които ни класираха на тре­то място в „А" група. До последно се надявахме не­що да се случи и да играем в квалификациите на Лига Европа, което си бяхме за­служили. Затова и започнахме подготовка. След това обаче стана ясно, че отборът в този му вид няма да продължи да съществува. Беше изключително потискащо на награждаването с брон­зовите медали, на което бяхме само ние и феновете. Никой от БФС не дой­де.

Бързо си намери нов отбор. Беше ли планувано преминаването в Олден­бург? Как се озова там?
- След като завършихме така добре сезона, нямах намерение да заминавам. Бяха ни казали, че на тези, на които изтичат догово­рите, ще бъдат продълже­ни. Такъв бе и моят слу­чай. Бях решил да остана в Локо. Там нищо не ми липсваше. Момчетата бя­ха страхотни и се разбирахме много добре. Като стана ясно, че Локо при­ключва с „А" група, вече нямах желание да продъл­жа да играя в България. Имах няколко предложе­ния от „А" група. Казах обаче на тези клубове, че приоритет за мен е да си намеря отбор в чужбина. Ако това не стане, тогава вече ще говорим. Появи се опцията с Олденбург, с който направи връзката моят агент Васко Василев, и отидох в Германия. Има­ше варианти и с отбори от Турция и Израел. Аз обаче вече бях играл в Германия като юноша и много добре знам какво е нивото във всяко едно отношение. То­ва е една много футболна държава и има възможно­сти за развитие, каквито със сигурност няма в Тур­ция и Израел. А освен това говоря немски. От Ол­денбург са искали да ме вземат още през май миналата година.

Не те ли притесняваше, че от елитна лига отиваш в 4-а дивизия?
- За мнозина това може да изглежда странно. Моя­та цел обаче е да почна от по-ниско ниво именно в Германия, да се докажа и да продължа по-нагоре. Конкуренцията във II и III лига тук е уникално висо­ка. Затова стартирам от 4-а дивизия с амбицията да пробия.

Каква е връзката ти с Германия? Разкажи за първия си период там.
- На един мой треньор в Родопа брат му бе в Гер­мания и го потърси за фут­болист от набори 1989 или 1990. Аз съм набор 1991, но той реши да предложи на мен. Преди това вече бях дебютирал в „А" група, и то на 15 г. 8 месеца, което е малко известен факт. Това стана на стадион „Българска армия". Влязох като резерва за Родопа. ЦСКА ни би 1:0 с гол на Тунчев. Та дой­де предложението от Гер­мания и по-конкретно за Ватеншайд. Имаше ва­рианти и за други отбори в България, но се посъве­твах със смейството си и реших да замина. Баща ми е голям фен на Левски. Тогава директор на тяхна­та школа бе Божидар Ис­кренов. Той няколко пъти звъня с покана да ида на ”Герена” но избрах Германия. Във Ватеншайд нещата се развиха много добре за мен. Оше в първия мач вкарах гол. Е, после и ме изгониха. В 18 срещи от Бундеслигата до 19 г. за­писах 5 гола. Това доведе до запитвания за мен от Борусия (Д) и Шалке. Избрах да отида на проби във втория клуб, защото оттам се държаха много добре с мен. В Шалке дори трени­рах веднъж с групата на мъжете. Феликс Магат ни викна с едно момче. Беше пауза за национал­ните отбори и трябваше да запълним групата.

Защо се прибра в Бъл­гария?
- В един момент се поя­виха проблеми с агента, който ме заведе в Герма­ния. Аз бях малък и сам там без опора. Това отно­шение ми се отрази зле в тренировките. Така се стигна до прибирането ми в България. Минах през Пирин (ГД) и Ми­ньор, за да стигна до Локо (Сф).

Бързо ли се аклимати­зира към Олденбург?
- Да, много ми помогна това, че знам езика. Вля­зох в ритъм почти ведна­га.

Разкажи за треньора и съотборниците си. Има ли интересни фигури между тях?
- Всъщност мен в Олденбруг ме взе вече бив­шият наставник Предраг Уцелек. Само добри думи мога да кажа. С неговия син Франко, който ми е съотборник, сме близки. Излизаме заедно с още един хърватин - Иво-Валентино Томаш, и с по­лския вратар Доминик Кисел. Мога да кажа, че като него съм виждал да пази само един вратар - Божидар Митрев. Сегаш­ният треньор Дитмар Хирш има опит като фут­болист в I и II лига.

Какъв статут имат ре­гионалните лиги в Герма­ния - професионален или аматьорски?
- Регионалните лиги са с полупрофесионален ста­тут. В нашата - северната, участват вторите отбори на Волфсбург, Хано­вер, Хамбургер и Санкт Паули. Техните играчи са с професионал­ни договори.

Каква роля би играл според теб Олденбург в „А" група?
- Смятам, че би се борил да не изпадне и има шанс да се справи. Тактиката и дисциплината при нас са на много по-високо ниво от доста от българските отбори. Иначе може би няма нужда да обяснявам, че базата и условията в Олденбург са впечатляващи. За подготовка имаме 3 затревени и един изку­ствен терен. Школата разполага с още един тревен. Всичко в базата е лукс. Всеки от отборите си има отделен екип за възстановяване.

Колко публика има по мачовете?   
- Когато е хубаво времето, на стадиона идват над 3000 човека. При ло­шо - над 1000.

Вървите добре през сезона, вероятно се цели­те в III лига.
- Целта ни е да правим добри мачове и по въз­можност да попаднем в баражите за влизане в III лига. Затова е нужно да завършим на първото място, на което сме в мо­мента.

Отиде в Олденбург като защитник, а сега си опорен халф. Защо?
- Всъщност като бра­нител играх само в 2 кон­троли. След това трень­орът реши да ме ползва като опорен халф и така е и до момента.

Вкарал си цели 6 го­ла. Какво помогна така да се отпушиш в Герма­ния?
- И късмет, разбира се, но всичко е въпрос на труд. Вкарвам предимно с глава от статични положения. Упражняваме усилено такива на тре­нировки. Знам къде ще долети топката и гледам да съм там, за да я засека.

Кой гол ти е най-це­нен?
- Срещу втория тим на Волфсбург. Отбраня­вахме се почти изцяло докъм 70-ата мин, кога­то при една контра стиг­нахме до ъглов удар. Вкарах с глава, а после бихме 2:0. Това е най-запомнящият се гол. Сре­щу Дрохтерсен отбе­лязах също хубаво попа­дение - с воле от близо 25 м. После стана ясно, че ударът е бил с 90 км/ч.

При добро предложе­ние би ли се върнал в България, или държиш да играеш в чужбина?
- Обясних вече с каква цел дойдох в Германия. Поел съм риск и ще я гоня докрай. С други ду­ми - оставам в Германия. Къде ще съм другия се­зон - ще видим.