Фернандо Каранга бе поредният гост в предаването "Другата игра" по Нова телевизия. Бразилецът разказа за бедността в детските си години, за изпълнената мечта, религията и победата над живота.

 

"Признавам, стана ми тъжно от това наказание, защото работя неуморно за да помагам на отбора. Смятам това за незначително, жест, такъв, какъвто играчите правят. Не влагам никаква агресия, и докато играех в Бразилия, головете ми също бяха последвани от такъв жест, това е жестът на Матадора, който вкарва голове. И други футболисти го правят. Разрази се една полемика, която не съм искал. И след мача с Левски агитката скандираше името ми. Винаги ще тичам за тях, това бе емоционален жест, бях много развълнуван. Бях емоционален, знаех, че е играчка във формата на п**ка, но не е имало желание за провокация.

 

 

Искам извинение от свое име и от името на ЦСКА. Извинение от тези, които са видели повече, от това, което съм искал. Но аз съм си такъв. Затова на терена съм друг човек и не мога да сдържам емоциите си".

 

 

 

"Така е, и аз съм чувал за това. Поради някаква причина не са се получили нещата. Мениджърът ми сподели за тази възможност, но аз не съм говорил с никой в Левски".

 

 

"Започнах рано с футбола. На 10 години ставахме рано, за да тичаме след топката. С училищния ми отбор играхме на турнир по футзал и станахме шампиони. На 17 станах професионален футболист, побеждавахме, започнахме да пътуваме. Благодарение на Господ сега съм стигнал тук, където съм и съм много добре. Идвам от Североизтока на Бразилия, това е най-бедният район. Никога няма да забравя района, от който произхождам. От Ешкориня, квартал на Ресифе. Често съм бил гладен, но гонех топката. Изстрадах много, за да помагам на фамилията, пращам им пари. Имам и дъщеря на 7 години, която те отглеждат. Докато съм жив ще помагам на фамилията".

 

 

"Когато преди година дойдох сам тук казах на жена ми, че е много студено. Бях разколебан къде съм. Когато пристигна съпругата и детето ми, стана по-добре. Синът ми е по-известен от мен тук. Вкъщи задължително имам един час тренировка със сина ми".

 

 

"Впечатляващо е, говоря ти сериозно. Каза ми, днес ще направиш асистенция или пък ми казва, че ще вкарам гол. Поне 5-6 гола е познала. Не знам как става това. В Корея също предричаше головете ми. Затова не се отделям от нея".

 

 

 

"Религията за мен има важно място. За всяко нещо първо благодаря на Господ. Има татуировка на Дева Мария, тук всичко е в татуировки. Имам на сина и дъщеря ми. Но вярата не е поза".

 

 

"Това ми го лепнаха като бяхме малки и тичахме по улиците. Каранга в североизтока се използва за стара кола, която върви. Започнаха така да ми викат и това име се превърна в мое професионално име".

 

 

"Бих му казал, че победих този живот и го направих по правилния път. Аз не се отказах. Никога не се отказах. Ето, аз стигнах. В живота ми сега се случват неща, които не съм вярвал, че ще се случат. И ти не се отказвай, защото Господ е изключително добър".