Футболистът на „Берое“ Салим Керкар даде интервю пред авторитетния футболен сайт footafrica365.fr. Французинът с алжирско потекло говори за настоящето в „Берое“, за миналото си в „Геньон“ и „Глазгоу Рейнджърс“ и изрази надежди да привлече вниманието на треньора на участникът в Световното първенство в Бразилия това лято Алжир. Вижте превод на интервюто.
- Салим, позагубихме ти дирята след като напусна „Чарлтън Атлетик“. Какво се случи?
– След Англия останах шест месеца без отбор. Исках да остана на Острова, но не успях да си намеря клуб там. След това минах проби в Украйна, в „Металург“ (Донецк), но нещата не се получиха. Треньорът беше странен. Може би затова и го уволниха скоро след това. Агентът ми, Валид Бухенафа, ми предложи отбор в България, „Берое“ (Стара Загора). Знаех малко за „Левски“ и ЦСКА, но не бях чувал за този отбор.
- Сега какво мислиш за „Берое“?
– Това е страхотен клуб, един от сериозните в България. Управлява се добре, няма закъснения в плащанията, организацията е добра. Треньорът е прекарал по-голямата част от кариерата си в Германия и е бивш национал, който разбира много добре играта. Клубът е по-малък, но израства като сила в страната. Пристигнах късно миналия сезон и играехме във втората половина на класирането. Този сезон отборът има нови амбиции и се подсили подобаващо. Сега сме трети. Началото беше трудно като играта ни не се получаваше и нямахме резултати, но сега всичко се получава.
- Има доста играчи от африканско потекло в отбора ти…
– Да, Жуниор Мапуку, Игор Джоман, Крис Гади и бившия играч на „Марсилия“ Аласан Н’Диайе са в отбора. С тях сме като семейство. Когато аз дойдох в отбора беше само Джоман. Идвайки в страна, чийто език не знаеш, много помага за интеграцията да има човек, който те разбира.
- Бързо ли се приспособи?
– Играх моя футбол и затова бързо се вписах в отбора. Философията във футбола, която изповядва той е офанзивна. Това направи моето включване по-лесно.
- В сравнение с шотландското първенство, какво е нивото на българската „А“ група?
– Няма големи разлики. Може би само двата големи отбора от Глазгоу в Шотлания са малко над нивото. Но видяхме с „Лудогорец“, които се класираха в групите на Шампионската лига и направиха добър мач срещу „Ливърпул“.
- В момента си водач в класирането по асистенции в българското първенство. Какви са целите ти?
– Искам да завършим в тройката. Това би било прекрасно. А за себе си искам 10 асистенции в сезона. Ако стигна поне тази бройка ще съм доволен. Ще се опитам да вкарам още голове. Засега имам три.
- Мечтаеш ли да играеш за алжирския национален тим? Идването на Кристиан Гуркюф е положително за такива като теб, тъй като той изповядва стил на игра с две чисти крила…
– Да, това е треньор, който обича атакуващия футбол и отдава голямо значение на изграждането на играта по фланговете. Дано успея да привлека вниманието му. Мисля, че сега заслужавам да получа повиквателна с резултатите, които показвам в „Берое“.
- Играл си в „Геньон“ и „Глазгоу Рейнджърс“. Какво мислиш за това, че тези клубове фалираха?
– „Геньон“ не беше най-богатия клуб. Но когато определени хора поставят собствените интереси преди тези на клуба, се случват такива неща. Въпреки, че „Рейнджърс“ почнаха от дъното те вианги си остават „Рейнджърс“. Този клуб е вечен и безсмъртен.
- Сега какво мислиш за „Берое“?
– Това е страхотен клуб, един от сериозните в България. Управлява се добре, няма закъснения в плащанията, организацията е добра. Треньорът е прекарал по-голямата част от кариерата си в Германия и е бивш национал, който разбира много добре играта. Клубът е по-малък, но израства като сила в страната. Пристигнах късно миналия сезон и играехме във втората половина на класирането. Този сезон отборът има нови амбиции и се подсили подобаващо. Сега сме трети. Началото беше трудно като играта ни не се получаваше и нямахме резултати, но сега всичко се получава.
- Има доста играчи от африканско потекло в отбора ти…
– Да, Жуниор Мапуку, Игор Джоман, Крис Гади и бившия играч на „Марсилия“ Аласан Н’Диайе са в отбора. С тях сме като семейство. Когато аз дойдох в отбора беше само Джоман. Идвайки в страна, чийто език не знаеш, много помага за интеграцията да има човек, който те разбира.
- Бързо ли се приспособи?
– Играх моя футбол и затова бързо се вписах в отбора. Философията във футбола, която изповядва той е офанзивна. Това направи моето включване по-лесно.
- В сравнение с шотландското първенство, какво е нивото на българската „А“ група?
– Няма големи разлики. Може би само двата големи отбора от Глазгоу в Шотлания са малко над нивото. Но видяхме с „Лудогорец“, които се класираха в групите на Шампионската лига и направиха добър мач срещу „Ливърпул“.
- В момента си водач в класирането по асистенции в българското първенство. Какви са целите ти?
– Искам да завършим в тройката. Това би било прекрасно. А за себе си искам 10 асистенции в сезона. Ако стигна поне тази бройка ще съм доволен. Ще се опитам да вкарам още голове. Засега имам три.
- Мечтаеш ли да играеш за алжирския национален тим? Идването на Кристиан Гуркюф е положително за такива като теб, тъй като той изповядва стил на игра с две чисти крила…
– Да, това е треньор, който обича атакуващия футбол и отдава голямо значение на изграждането на играта по фланговете. Дано успея да привлека вниманието му. Мисля, че сега заслужавам да получа повиквателна с резултатите, които показвам в „Берое“.
- Играл си в „Геньон“ и „Глазгоу Рейнджърс“. Какво мислиш за това, че тези клубове фалираха?
– „Геньон“ не беше най-богатия клуб. Но когато определени хора поставят собствените интереси преди тези на клуба, се случват такива неща. Въпреки, че „Рейнджърс“ почнаха от дъното те вианги си остават „Рейнджърс“. Този клуб е вечен и безсмъртен.
