"В края на 70-те и началото на 80-те не се разрешаваха все още трансфери в чужбина. Това беше причината тук в България да бъда пълно с добри футболисти. Във всеки отбор имаше лидери. Самият футбол беше и пo-красив и по-техничен отсега, макар и по-бавен. Но това си имаше и добрите страни. Позволяваше да има повече фантазия, да бъде по-зрелищен, в мачовете имаше доста хубави моменти и изпълнения. Имаше си и отрицателни, и положителни неща".

 

"Аз, например, отидох във Франция и от това, което видях, нямаше много голяма разлика между френския и българския футбол. Сега е много, много по-голяма. Тренировъчният процес дори беше по-лек във Франция. Докато играех в Льо Авър, съотборник ми беше чешкият национал Визек, беше капитан на националния им отбор".

 

"Ние с него не пиехме вода по време на тренировките. Така ни учеха и ни подготвяха в социалистическите страни. Това ми направи най-силно впечатление - във Франция спираха тренировките и даваха на играчите да пият вода. Ние с Визек в началото не смеехме. Плашехме се, че ще ни стане тежко на стомаха. Почнахме да пием, но в началото по-малко".

 

"Иначе в България всеки отбор си изграждаше стила на футболистите. Ние в Локомотив, подобно на Ботев (Пд), имахме добри изпълнители за контраатаки и често играехме и ние така. Имаше футболисти и отбори, които разчитаха на пo-твърда, по-груба игра, защото правилата бяха по-либерални".

 

"Левски и ЦСКА бяха привилегировани, бяха миропомазани, можеха да предлагат по-добри условия и взимаха най-добрите футболисти".