Новината от Левски, която не изскочи изведнъж от храста, а се произведе с течение на времето със съответния процес на отлежаване е, че тимът сам се вкара в зона на комфорт, в която вече има поне една въпросителна по-малко. От много години насам сините са във фаза на спокойствие, където никой в клуба, около клуба и извън клуба не си задава въпроса дали и как отбора ще победи. Друг път преди гостуване на отбор, който е във форма и който ще приеме Левски за първи път от много години, в случая дори над 20, се създаваха едни минипсихози, ама как, ама по какъв начин, ама да не стане белята. Като последният спортен термин дори е позабравен, защото отдавна сините не са били в състояния и място, което предполага случването на някаква, макар и частична беля. Такива гостувания бяха – трябва да го вземем, а сега са – ще го вземем. Дори не съществува неяснота в смисъла на – ама как, ама по какъв начин.
Много нисък е коефициентът, че начинът ще е труден. Тоест, Левски рядко бие по лесния. И аудиторията обикновено получава това, което очаква. А цялата тази работа си има и следистория, която е свързана с другата категория отбори. Такива, които предлагат и съвсем различни въпроси, обобщени през този сезон с питането – дали сините ще вкарат гол.
Задаващата се серия от мачове включва и домакинство на Арда, за което никой на този етап няма съмнения дали ще бъде спечелено. Някак се наслагва усещането, че три точки в Добрич и след това още три в четвъртък вечерта срещу светло сините от Кърджали са вързани с най-здравия възел в най-яката кърпа. Разбира се, че засечка не е изключена, но не са много тези, които биха заложили на грешна стъпка на Левски преди мача от последния кръг на редовния сезон с ЦСКА. И после още 6 високо октанови сблъсъка, но за доброто число 7 ще дискутираме като му дойде времето.
Сега на дневен ред е двойната репетиция с Добруджа и Арда. Имаме едно наум за увереността относно комплекта от 6 точки и леките колебания са свързани с това, че тимът на Хулио Веласкес излиза от двуседмична национална пауза и не, че съставът му се бе разпилял по света. Притеснението е за излизане от игрови ритъм. Това по принцип касае всички отбори и треньори, но испанският наставник не само, че не се оплаква от сгъстен цикъл, но го намира за полезно и необходимо. Колкото повече мачове, толкова възможности за варианти, експерименти и въртележки – това е пътеката на Веласкес, която става все повече утъпкана. Самият Хулио доста надгради и в това отношение и успешно превръща всички негативи в плюсове. Но човекът обича неизвестното, особено когато си е постлал то да бъде изцяло с положителен завършек. Лесно предположимо е, че Веласкес е подготвил своите физически, тактически и ментално и Левски не отива с мир на „Дружба“, както се казва стадиона на Добруджа. И след кратката пауза стартира истинския етап от войната, тъй като до края на сезона няма да има повече такива паузи и сините не разполагат с време да мислят за нещо друго и да се отпускат.
Да, резонен е въпросът дали Ясен Петров и неговите хора ще бъдат съгласни с тази прогноза и изброените аргументи и предпоставки. За Ясен е ясно, че иска да му се изясни ситуацията с оставането на Добруджа в елита и през следващия сезон. Но пък още по-ясно е, че тимът ще се включи в битка срещу Левски, за да спечели неговата си война с оцеляването.
