Отново дойде онзи мрачен, призрачен ден, в който всички свеждаме глави. И ни боли. И усещаме празнота и мъка, която вече 153 години не отшумява.

Днес е онзи ден, в който едновременно сме толкова тъжни, но и горди да се наречем българи.

Днес отброяваме 153 години от загубата на най-великия българин – Васил Левски.

Един човек, който сам е постигнал повече от цели поколения. И ни е научил на чистота, преданост и любов към родината. Човек, който е подтикнал цял един народ към върховна саможертва в името на духовното оцеляване и физическото освобождение.

Васил Иванов Кунчев не е просто нашият патрон, той е нашето минало, настояще и бъдеще, нашият завет, който пазим и ще предаваме на поколенията след нас.

Ръководството на клуба, футболистите, неговите служители и привърженици се прекланят пред духа на Апостола на Свободата.

Дякона поема по пътя към безсмъртието на 18 февруари (6 февруари по стар стил) през 1873 година.

Поклон, Апостоле!