Отпадането на Лудогорец от ЦСКА в турнира за Купата на България бе прието без драми. В крайна сметка ня­ма нищо по-логично шампионите да преклонят глава пред най-успешния роден клуб. Лъкатушенето на тима на Ивайло Петев обаче е оче­видно и то не може да се обясни само с временно падане на формата и да се изтъкват успокоителните прилики от миналия сезон.

 

Ако приемем, че преди няколко месе­ца очакванията към Лудогорец не бяха толкова големи и всеки мач на „орли­те" се приемаше с аплодисменти, сега ситуацията се проме­ни коренно. Разградчани вдигнаха твърде много летвата и на­последък показват неумение да се спра­вят с височината, ко­ято сами си постави­ха. Разбира се, не е нормално за Лудого­рец да мачка по пътя си всички съперници, но с оглед на пробле­мите при другите конкуренти и пълното спокойствие в лагера на „орлите" те тряб­ваше вече да са на няколко дължини пред преследвачите.

 

Големият проблем на Лудогорец през настоящата кампа­ния е, че тимът на Ивайло Петев стана твърде предвидим за родните отбори, кои­то все по-успешно му се противопоставят. Дори смените на „орлите" могат да се предскажат с относителна точ­ност, което означава, че всъщност те не притежават така не­обходимата широчи­на на състава. Лиде­рът има най-дългата скамейка и привидно най-голямо качество в разширения със­тав, но до този мо­мент няма истински жокер на пейката, което му пречи в много мачове.

 

Има и нещо друго. Лудогорец е на път да развие форма на зависимост от големите си звезди Марселиньо и Емил Гъргоров. Кога­то някой от тях не е на терена или не е в добра форма, от това веднага страда пред­ставянето на всички останали. Неведнъж вече бе изтъквано и че средната възраст на тима съвсем не е ниска и всичките ос­новни футболисти ве­че са натрупали го­дини, като не се за­дава смяна с по-мла­ди футболисти. В то­ва отношение Лудогорец наистина е ощетен," тъй като все още не разполага с школа, която може

да вади готови игра­чи за мъжкия тим, което очевидно при­нуждава спортно-техническият щаб да търси опитни състе­затели отвън.

 

По всичко изглеж­да, че в момента Лу­догорец е засегнат от синдрома „изстреля­ните патрони" и той трябва да бъде пре­боледуван.

 

С други думи, шампионите вече разкриха много голя­ма част от потенциа­ла си, а очевидно класата им на този етап не е достатъчна, за да печелят пълен набор от точки с по-пестелива игра, дори в мачовете с по-скромните тимове. Лудогорец на Ивайло Петев започва да напомня на големия от­бор на Левски на Мъ­ри Стоилов от перио­да 2006-2007. Тогава „сините" бяха с класа над всички по родни­те терени, но треньо­рът твърде много се предовери на люби­мата си схема и из­пълнители, които го­дина след най-голе­мите успехи бяха не­узнаваеми.

 

Сравне­нието е само привид­но, тъй като по това време Левски наис­тина бе изграден отбор, който постиг­на по-големи успе­хи, но и падна отви­соко.

 

Разградчани ня­мат традициите и обществената подк­репа на „сините", така че за да се на­дяват на дълга доминация у нас, са длъжни да станат по-разнообразни. А това включва и по-­смели експеримен­ти, които да не страдат заради страха, че могат да се загубят точки. 


Христо Бонински, "Меридиан Мач"