Със селекционера на националния отбор Любослав Пенев разговаря Владимир Памуков, "Труд":

Как видяхте полуфиналите на Световното, г-н Пенев?

- Накратко - един шокиращ и един абсолютно предсказуем мач. Пър­во, и аз като милиони по света гле­дах с широко отворени очи разгро­ма на Германия над Бразилия. Ре­зултати като този 7:1 обикновено се оформят в края на мачовете. Напри­мер губиш 1:3 и натискаш за гол, но получаваш. И си в шок - бягаш на място, вратата ти е отворена широ­ко и само времето до края на двубоя определя колко гола ще получиш. На колко ще спреш, казано на жар­гон. На Бразилия точно това се слу­чи, но сензационно - в началото и футболистите не бяха готови. Мина­ха в безтегловност. Нямаха и лиде­ри, нямаха фигури, които да овладе­ят положението.

Двете най-големи звезди Неймар и капитанът Тиаго Силва все пак не бяха на терена. Те можеха ли да променят нещата?
- Никой не знае, но едва ли, защо­то сегашната Бразилия залага на индивидуалности и реално няма ко­лектив. А това в днешния футбол е пагубно за абсолютно всеки тим. Футболът е колективен спорт и ако отборът играе за една-две звезди, а не звездите за отбора, катастрофите са неизбежни. Видя се, че дори и петкратният световен шампион Бразилия не е застрахован от... гра­душка.

Бундестимът?
- На другия полюс - перфектна ма­шина, страхотен колектив. Дори пред головия удар си правят реве­ранси един на друг, като си дават понякога и един пас повече, преди да вкарат. Налагат темпото, макси­мално добре използват преса, и то в точния момент. Нямат слаб пост. И неслучайно направиха победа, за която в бъдещето няма как да не се говори, когато се отвори „файла" Световно първенство по футбол.

Нещо за предсказуемия мач?
- Да, Аржентина - Холандия. Прог­нозите за схематична и безкрайно предпазлива, и да не кажа страхли­ва игра се оправдаха. Всички чака­ха рулетката на дузпите. Холандия сбърка с тази тактика. Има неписа­ни правила във футбола. По прин­цип никой тим не продължава на­пред след дузпи в два мача. И още -как да играеш финал след две по­редни 0:0 - в случая на четвъртфи­нала и полуфинала. Холандия тряб­ваше да рискува повече, да играе офанзивно, но може би са имали други мотиви да са предпазливи. Сега, след като мачът е свършил, е лесно да се коментира.

Веднъж бяхте казали, че при номерация на играчите от 1 до 11 дузпи трябва да бият само тези от шести номер нагоре. Още ли го мислите?
- Това беше шега. Макар че нали Господ е създал шегата, за да си казваме някои истини? Не го мисля, защото дузпите са повече психика. Видяхте холандския вратар Крул как изнерви костариканците с при­казки и жестове. А те, добри момче­та, че и ръка даже някои от тях му подаваха. А в нашия национален отбор навремето поне десетина щя­ха да му прегризат вратлето за по­добно поведение.

Събитията в Бразилия вълну­ват света, но вие имахте и въ­трешни проблеми - напуснахте Ботев след само месец на треньорския пост. Как ви се отра­зи раздялата?

- Тя много повече се отрази нега­тивно на българския футбол като цяло, а не толкова на мен персонал­но. Не се разви може би най-амбициозният футболен проект у нас. И аз в случая изобщо не съм толкова важен. Приел съм треньорската съ­дба, която е свързана с промени, възходи и падения.

С Ботев се разделихте циви­лизовано, така ли е наистина?
- Класата си личи най-вече в раз­делите, нали? Ръководството, феновете, треньорският щаб подходихме професионално и без емоции в новата ситуация. Трябваше да сме идиоти, за да стане по друг начин. Проектът беше амбициозен, моде­рен и реален. Накратко - имаше я геометрията за европейски пробив на отбора. А при постигане на ре­зултати нашият футбол щеше да има един много успешен модел. За съжаление обаче в България явно всичко може да се обърне с главата надолу за три дни. Имаше проект - няма проект. Това е. Исках с Ботев да влезем в друга орбита, но мисия­та се отлага. Разделяме се като приятели. Аз не дойдох в клуба, за да съм скъпоплатен треньор с цел „стабилизиране на отбора в „А" гру­па".

Нямаше ли вариант да остане­те?