Никога времето не е минавало тол­кова бавно за Марсело Насименто да Коща или просто Марселиньо, който се превърна в ис­тински идол в Бълга­рия. Съвсем близо до навършването на 5 го­дини, откакто е в Бъл­гария, бразилецът, кой­то играе в Лудогорец, трябва да бъде повикан през май в тима на България, с което ще осъществи мечтата си да играе за национал­ния отбор.

На 31 години Марсе­линьо вече дори е по­лучил телефонно обаж­дане от селекционера Ивайло Петев, който започна да го налага в българското първенст­во още през 2011 годи­на.

„Преди близо три месеца Ивайло Петев ми се обади за първи път. Той беше мой тре­ньор в първите ми две години в Лудогорец. Говорихме за времето, което съм прекарал в България. Той ми каза, че ще провери кога ще може да ме повика, но ме увери, че ще бъда част от отбора. Вяр­вам, че ако продължа да работя добре и ако съм физически в кондиция, повикването ще дойде съвсем естестве­но", заяви футболис­тът.

Първенството в Бъл­гария се преполови и Марселиньо е много близо до това да стане за пети път шампион на страната. По време на ваканцията си в Манакапуру играчът ко­ментира актуалната си­туация в Лудогорец.

„Благодарение на Господ имахме дълъг период на много побе­ди, поредни титли и участие в Лига Европа и Шампионската лига. Станахме шампиони четири поредни годи­ни, а в момента водим в класирането на пър­венството, което е в средата си, и гледаме към пето отличие", каз­ва халфът, коментирай­ки, че българските фенове го подканят да иг­рае за „лъвовете".

„В България хората често ме спират на улицата, за да ме попи­тат кога ще облека на­ционалната фланелка. Така е не само в Разг­рад, който е градът на моя отбор Лудогорец, но и в столицата Со­фия. Това ме прави много щастлив и аз непрекъснато повта­рям, че за мен ще бъде чест да бъда предста­вител от щата Амазония. Аз ще бъда истин­ското доказателство, че в Амазония има много таланти", смята футболистът от Манакапуру, не забрявайки да си припомни преживените трудности в квартала Тера Прета, където е нанесъл пър­вите си удари по топка­та.

„Всичко ми минава като филм в главата. Всяка трудност, която съм преживял. Детст­вото ми бе трудно, но мога да кажа, че никога не сме гладували. Бла­годаря на Господ и на баща ми, който винаги се е старал да ни оси­гурява най-доброто. Но фактът, че излязох от Амазония, и всичко, което се случва в кари­ерата ми досега, е фан­тастично", подчертава Марселиньо, който не пропуска и трудности­те, през които преминават бразилските деца във футболните цент­рове.

„Хората от Амазо­ния знаят колко е труд но да стигнеш до голе­мите футболни центро­ве в Бразилия, каквито са Сао Паоло и Рио де Жанейро. А когато се случи да отидеш в Ев­ропа и да играеш в Шампионската лига и Лига Европа... може да си представите. Господ благослови кариерата ми в България, която си остава много непоз­ната за Бразилия. Ето как Господ избра и под­готви всичко за мен", благодари асът на Лу­догорец, който трябва да се завърне в Бълга­рия в началото на януа­ри, за да се подготви за исканата пета титла за отбора си и за чаканата повиквателна за нацио­налния отбор.

Ако бъде повикан, Марселиньо ще се пре­върне в първия футбо­лист от Амазония, кой­то играе за национален отбор, след вратаря Бениньо Амадо в началото на миналия век. Той защитава цветове­те на Бразилия в края на 20-те години. Жилмар Попока пък е пос­ледният от щата, който играе за олимпийския отбор на Бразилия през 1984 година. Марселиньо съзнава, че е много близо да направи нещо значимо не само за България, но и за Амазония.

„То­ва ще бъде нещо исто­рическо за Амазония, за моя град. Един манакапурианец, един метис, който е напуснал квартал Тера Прета, град Манакапуру във вътрешността на Ама­зония, да носи фланел­ката на европейски на­ционален отбор. Ще бъде много важно за мен и мисля, че когато това стане, ако се слу­чи, ще бъде голямо признание за работата ви в България", под­чертава той.

Големият успех на България е от светов­ното първенство в САЩ през 1994 годи­на, когато „лъвовете", водени от Христо Сто­ичков, се класират на четвърто място в све­та. От следващия сеп­тември пък започват квалификациите за све­товното първенство в Русия през 2018 година и подсилването на ти­ма с Марселиньо е очаквано от пресата и хората в България.

„Пресата и хората на улицата ме питат дали наистина имам намере­ние да го направи и аз им отговарям, че да, имам волята за това. Когато издаваха пас­порта ми, казах, че то­ва не е просто един до­кумент, а е придобива­не на втора родина", казва Марселиньо.

Acritica.com