Помощникът на Алек­сандър Тарханов в Славия Мартин Кушев в последните години бе излязъл от светлината на прожекторите. След ка­то напусна треньорския пост в "Овча купел" през декември 2012, той рядко се изявяваше по медиите. "Тема Спорт" се свърза с бившия нападател, който вече е далеч по-улегнал от първия си период на ска­мейката на белите. Той говори относно предстоя­щия мач с Левски, с чийто екип спечели титлата и купата през сезон 2001/02, битката за Европа и про­греса на Славия през про­летта.

Г-н Кушев, бяхте старши треньор на Славия от юни 2011 до декември 2012 година, а сега се завърнахте в тима в ро­лята на помощник на Алексан­дър Тарханов. Какво ви накара да направите една стъпка на­зад и да приемете да сте аси­стент?
- Знаете, че доста време бях без работа и затова, когато ми се обади Александър Тарханов, приех. Може би грешката в предходния ми период в Славия беше, че поех отбора без никак­ъв опит в треньорската профе­сия. Сега вече имам по-голяма ру­тина и се надявам всичко да вър­ви в правилна посока. Обичам футбола, отдадох много години на него и искам да продължа от другата страна. Познавах Тарха­нов още от периода ми в Русия. Там сме се засичали по мачове, а когато аз станах треньор в Сла­вия, играхме контрола с Криля Советов, който той водеше, и вечерта след нея имах възмож­ност да разговарям с него. Мога да науча много от Тарханов, защото той е треньор с доста голям опит, водил е много отбо­ри, а и от беседите, които во­дим, ми става ясно, че знае как да реагира и какво ще стане в специфични ситуации. Футболът му е като прочетена книга. Иначе като философия - той го каза още в началото, че иска да налага млади футболисти, да играем no-бързо с топката, да няма излишни движения и отбо­рът да показва красив и атрактивен футбол.

Каза, че след като си свалил екипа, си сгрешил, че веднага си седнал на треньорската ска­мейка. Разбра ли от Тарханов какво трябва да промениш?
- Да. За мен е много важно да се уча от опитни треньори ка­то Тарханов как да реагирам в определени ситуации. Имам до­ста неща, върху които да рабо­тя. Най-важното обаче е един треньор да изпадне в дадена си­туация, за да знае как да се спра­ви с нея след време. Макар че в Славия няма кой знае какви про­блеми. Всичко е наред откъм ба­за и финансиране, остава само да работим. Виждате, че нала­гаме една дузина млади футбо- листи, това е пътят. Няма да крия, че амбициите ми са да съм отново старши треньор. Сега трябва да изкарам "Про" лиценз.

През пролетния сезон показ­вате силен футбол и не бяхте допуснали гол до гостуването си на Лудогорец (1:3). В Разград паднахте, но имахте доста въ­зможности да вкарате и дори да вземете нещо...
- Да, наистина играхме добре. Както казва старши треньо­рът - мачът бе хубав за зрители­те, но резултатът не бе в наша полза. Пролича си класата им, и то особено в завършващата фа­за. С първите си две-три близа­ния към нашата врата Лудого­рец реализира две попадения. Ние също имахме няколко много добри положения, но не успяхме да отбележим. Това, че показва­ме силен футбол, ни обнадежда­ва, но се надяваме в следващите мачове не само да бъдем атрактивни, а и да взимаме точки. Надяваме се срещу Левски да имаме по-голям късмет и да ни се върне пропуснатото от Раз­град.

Далече ли е Левски като ни­во от вас, или не им отстъпва­те?
- Не, според мен не са далеч като ниво. Не им отстъпваме по нищо. Гледахме техни мачо­ве и мисля, че и те имат доста пропуски, знаете, че част от играчите им са контузени, но не се интересуваме толкова много от тях. Всичко зависи от това как ще играем ние. В никакъв слу-чай не са с класа над нас.

Може ли успех в този мач да ви отвори пътя към Европа?
- Не, има още много мачове. Наистина, ако вземем трите точки, ще е супер, но до края има още решаващи сблъсъци, ко­ито ще определят класирането накрая. Реално шансовете ни за Европа са много добри. Участие в евротурнирите би било спе­циално за Славия, тъй като вече 20 години клубът не е играл там. Хубаво е да се възползваме от възможността. Всички искаме да сме в Европа и ще направим каквото можем, но пък, от дру­га страна, няма да е трагедия, ако не се получи, и ще продъл­жим в същата линия.

Вкарали сте само два гола през пролетния дял, като бивш нападател ще се захва­нете ли да оправите атака­та?
- Засега сме работили индиви­дуално няколко пъти, но в пове­чето случаи само им подсказва­ме. Правим отборни упражне­ния, в които наблягаме на ата­ките. Имали сме някакви разго­вори с нападателите, но няма какво извънземно да измислим.

Игра в Левски. И те изпи­тват огромни проблеми с на­мирането на централен напа­дател от дълги години. На как­во се дължи липсата на такъв човек?
- Бях там през сезон 2001/02 и беше супер. Не изкарах дълго, но пък спечелих титла и купа с тима. Вижда се, че Левски има про­блем с намирането на напада­тел. Неразбираемо е за мен как толкова дълго време такъв клуб не е печелил титла или купа. Се дем години...Това не е присъщо за гранд като Левски. Не мога да разбера какво се случва на Тере­на". Сега обаче в лицето на Вен­цислав Христов мисля, че наме­риха правилния човек и той го доказва на терена, работливо момче е, голаджия.

Изкара пет години в руския Амкар, а в момента 37-годишният Георги Пеев продължава да е фактор в клуба. Каква е рецептата за футболното дълголетие?
- И Захари, и аз играхме до 36-37 години в Амкар. Там има ува­жението от страна на ръководителите и феновете, има си­гурност в клуба. Затова и на Ге­орги му върви и всичко е наред. Виждате, че бе кръстена трибу­на на Захари Сираков, което е суперпризнание за нас, българи­те, които сме били там. Мисля, че и ние дадохме доста за клуба. Аз често ходя в Перм и усещам топлота от страна на фенове­те. Отношението е различно от тук. В България, докато вършиш работа, си много добър, но нещо като стане, ти бият шута и те забравят бързо. Каквото и да говорим, ние сме заслужили с играта си да се отнасят така към нас в Перм. Показали сме през годините, че уважението е взаимно. Вече 5 години не съм там, но като отида, усещам, че съм направил нещо в този живот и съм оста­вил някаква следа. Никога не е ставало въпрос само за пари. В Амкар много добре знаят, че на третата или четвъртата си година отказах да премина в друг клуб, където щях да получа­вам по-високо възнаграждение. Просто президентът ме помо­ли и предпочетох да бъда верен и да помогна на тима.

Можеше ли да издържиш на нивото в А група 8 момента, защото Здравко Лазаров е го­ре-долу на твоите години, а още играе?
- Сега в момента не, но преди две години можех съвсем спокой­но и без напрежение да играя в А група.

Янис Карабельов стана на­ционал на България. Кого би от­личил от младите в Славия?
- При нас нямаме лекета и не­сериозни момчета. Относно това, че Янис беше викнат в националния отбор - всеки трябва да се стреми към това. Нужно е младите да проумеят, че в Бъл­гария трудно могат да си опра­вят живота и ако искат да го сторят, е необходимо да оти­дат да играят навън. Ще им трябва малко време на тези момчета, които са в първия ни тим, да се развият. Видяхте,че Йомов игра много добре в Раз­град. Тарханов знае как да рабо­ти и координира налагането им, така че всичко ще бъде на­ред.