- Уникална година. От престъпно умъртвен клуб, до възкръснал фактор в българс­кото първенство. Любимият отбор на рекламодателите в телевизионния ефир. Любими­ят отбор на милиони във и извън България. Статистичес­ки най-подкрепяният отбор през годината. За съжаление клубът преживя тежък крими­нален рецидив, преживя безоб­разна цапаница на великия Христо Стоичков. Най-общо годината беше много цветна. Но тези цветове възродиха легендата и образа на птица­та феникс. И възкресението на ЦСКА.

Какво ви кара да вярвате на тандема Младенов-Томов?

- Значително по-активен съм в отношенията си със Стойчо Младенов, защото мога да помагам с допълни­телна информация за състеза­тели, към които клубът се е насочил. Избягвам да предлагам такива, за да не влизам в непредизвикан конфликт на интереси. Понякога си позволявам да коментирам с него и видяното в конкретни мачо­ве. Стиснали сме си ръцете и в името на ЦСКА няма да ги пуснем скоро. Имаме сходни и доста чепати характери и ве­роятно това е и една от при­чините да работим сравни­телно лесно. И двамата сме зодия Овен. Що се отнася до Александър Томов, то никога не съм имал близки отношения с него, още по-малко делови. Преди около 20 години извест­но време играехме заедно футбол. Тогава в същата гру­па бяха Бойко Борисов, Митко Варадинов, Димитър Якимов, Никола Цанев, Митко Димитров и други. Познавам Томов още от времето му като ви­цепремиер, но така се случи в годините, че не сме работили активно заедно. Едно обаче трябва да е ясно. Той е професорът и човекът с мащаб. Що се отнася до управленците, то мисля, че с изпълнител­ния директор Александър Тодоров също сме със стиснати приятелски ръце и гледаме в една посока. Със сигурност ще остана част от немалката група от хора, които правят всичко да помогнат и нашият ЦСКА да се върне на мястото си. То е точно едно.

Защо Томов се ползва с толкова ниско доверие сред червената общност?

- Не разполагам с никакви проучвания, за да твърдя по­добно нещо. Съмнявам се, че и някой изобщо е правил такива. Добре би било хората, които формират обществено мне­ние, да бъдат внимателни. Въпросът ви е продължение на все още неугасения процес на унищожение. И има твърде много засегнати, за да прос­тят. Отговорността поеха Томов и хората, които прив­лече отново под знамената. Не аз или вие. Лесно е да се ма­нипулира във времена на ду­ховна обърканост. Бяха нало­жени прякори и отношение през 2008 година, когато с не­вероятна лекота бе предизви­кан криминален преврат. Със сигурност днес е много по-трудно да се случи отново същото. Защото екипът от по­магащи съвършено добровол­но и безвъзмездно на клуба не е лесен противник за никого. Ще ви напомня три факта, които би трябвало да ви изострят вниманието при правенето на обобщения. ЦСКА не прие проект за общ стадион на дру­го място, запази историческа идентичност. А нуждата е крещяща. ЦСКА не прие да се раздели със свой основен играч за пари, за да не убива бъдеще­то на състезателя. ЦСКА стартира подготовка с поч­ти 100 процента изпълнение на планираната селекция. А това е подредено управление. Воля. Системност. Когато има системност и резултати, до­верието неизбежно расте.

Каква е вашата истина за сапунения сериал между Гриша Ганчев и ЦСКА през лято­то?

- Страшно обичам киното, но първият и единствен сапу­нен сериал, който съм гледал, беше през 80-те години на ми­налия век - „Робинята Изаура". Кой и къде е писал сценария по вашия въпрос мога да предпо­лагам, но не и да предлагам ис­тина. По традиция Ганчев мълчи, Ицо Стоичков махна с ръка. Аз защо да се връщам от­ново на тази тема? И да се уп­ражнявам в предположения.

Отчитате ли като успех проведения през есента Октоберфест и възнамерявате ли да повторите инициативата и през тази година?

- Със сигурност беше успех що се отнася до заявката във възможно най-тежкия период за клуба. А тя беше - „Не чака­ме никого, можем и сами". Бе­зусловно съм недоволен от икономическите резултати. Аз и моите приятели отче­тохме и грешки в концепция­та. Най-силното на Октоберфест беше прегръдката на феновете. Нямахме нито един инцидент. Стиснахме си ръце­те в името на ЦСКА. Включи­телно и аз. С някои дори се чу­дехме защо изобщо сме водили битки помежду си. За да се направи отново тази година, ще е нужно да се направи пре­цизен анализ и да се потърси подкрепа. Все пак нашите фенове са с ограничен ресурс. Да не говорим, че очевидно вече ще трябва и да се плати за място за неговото провежда­не. Мисля обаче, че вече всички се убедиха: „Не чакаме никого, можем и сами".

Колко отбора се интересу­ват от вашия клиент Ивай­ло Чочев и кога можем да очакваме негов трансфер в чужбина?

- Достатъчно. Управление­то на клуба е запознато. Кога­то е имало сериозни гости, то те са се срещали задължител­но и с ръководството, за да осигуря максимална прозрач­ност. Имам принцип и досега нито веднъж не съм казал на Чочев, че някой е дошъл да го гледа, още по-малко да му мътя гла­вата с имена на клубове. За­щото някои от тях стряскат. Обикновено не си говорим преди, а след мачовете. Преди е основно работа на треньо­ра. На два пъти ми е обещавал гол в следващия кръг и е удър­жал на думата си. Единият бе­ше с цената на 3 точки. Негов трансфер ще има, когато всички сме узрели това да се случи и той по никакъв начин да не навреди на момчето, а да го доразвие и утвърди бе­зусловно във футболната игра на континента. Иначе не го приемам като клиент. По-ско­ро като много близък млад чо­век, който има нужда от подкрепа.

Двама полузащитници се присъединяват към отбора -Стивън Сънди и Борис Галчев. Те се явяват допълнителна конкуренция на Чочев, смя­тате ли, че тя е полезна за него?

- Ивайло Чочев и до момента работи в условия на конку­ренция. Няма нищо по-добро от това. Ние вярваме в него и много му се радваме. Той е много сериозен състезател и прекрасен млад човек. Мисля, че тепърва хората ще видят капацитета на това момче, който за един тесен кръг от хора е ясен. Но той е със спе­цифичен профил и му бе необ­ходимо време.

Как оценявате селекцията на отбора до момента?

- Гениална. Това, което бе­ше направено през лятото, и това, което се прави сега, е почти неизпълнимо дори при финансов комфорт. Отлична концепция за стабилизиране от лятото, безупречна за усъвършенстване сега. Оче­вадно е, че е важно какъв централен нападател ще

бъде намерен. Трудно е. Но всичко, което се случи, беше тотален професи­онализъм и отдаденост. Пуб­ликата няма как да знае, но през лятото старши трень­орът не спеше. Беше прину­ден да гледа, да гледа и да гле­да. Случвало се е да звъни в 12.30 и по-късно през нощта и да търси допълнителна ин­формация за конкретен състе­зател, за да минимализира рис­ка. Беше ясно, че ще има и грешки. Шегувахме се, че съп­ругите ни са като ятаци, за­щото и те не видяха спокой­ствие, но пък правеха най-ху­бавите нощни сандвичи.

Какво очаквате да се слу­чи в ЦСКА през 2014 година?