Мишо, след загубата от Любимец в първия кръг на шампионата очаквал ли си подобен скок в развитие­то на Лудогорец?

- Вярвахме в своите въз­можности и тази загуба не ни попречи да продължим напред. Радвам се, че изля­зохме от миникризата в на­чалото на сезона и сега по­казваме все по-добри игри. В интерес на истината никой не очакваше това поражение. Любимец е но­вак в групата, бяхме ги гле­дали на видео, разучихме ги като цяло, но паднахме.

Кои са причините за то­зи възход в последните 3-4 месеца?

- Може би тази загуба ни накара да преосмислим по­ведението си на терена и да заиграем по-добре. Все пак вижда­те, че Лю­бимец не е толкова случаен отбор и победи наис­тина сериозни тимове. Ние се научихме да играем зад­ружно, всеки да дава необ­ходимото на тима. На­чинът ни на игра се разли­чава от този на останали­те отбори у нас. В България се набляга не толкова на техниката и комбинативността, а на силовия фут­бол.

На кого е повече заслуга­та за това - на треньора или на футболистите?

- Футболистите сме си същите, така че приносът е на треньорите. Естест­вено, и ние имаме заслуга за това. Но треньорите са тези, които правят смаз­ката на цялата машина.

Доста хора казват, че сте поне с класа над други­те тимове в А група. Ти какво мислиш?

- Не съм човекът, кой­то да го коментира. Ще е малко тривиално да го­воря колко сме силни и добри. Смятам, че има доста отбори, които мо­гат да ни се противопос­тавят по най-добрия начин. Хубаво е, че първен­ството ни с всяка изми­нала година става все по-силно.

Кои отбори визираш?

- Литекс, ЦСКА, Левски и Ботев. Смятам, че въп­реки че в този момент сме доста по-напред от тях, това не ни прави шампиони, защото има още доста мачове да се изиграят.

През миналия сезон бе­ше със статут на твър­да резерва в отбора, се­га обаче си върна титулярното   мяс­то. На какво се дължи прог­ресът ти?

- Знаех, че един мо­мент ще дойде  мо­ментът,  в който пак ще бъда ти­туляр и тренировките ще се отп­латят. Бях спокоен.  Надя­вам се това нещо да продължи и занапред и да играя по-често и за по-дълго.

Имаше ли момент на отчаяние, в някои мачо­ве дори не влизаше в гру­пата?

- Такова е било решени­ето на треньора в онзи момент. Не мога да го ко­ментирам, а и нямам жела­ние. Той е виждал нещата от една гледна точка, а аз от съвсем друга. И така се получаваше, че не играех.

Вкара много важни голо­ве през този сезон - срещу Партизан в Шампионска ли­га и срещу ЦСКА на "Армия­та". Кой от тях е по-важен и специален за теб?

- И двата са много важни, защото бяха вкарани по точното време. Не мога да ги съпоставям. Моя­та позиция, а и начинът ми на игра са таквива, че по-често правя асистенции, отколкото вкарвам. Но този сезон нещата ми се получават, хубаво е, че и бележа. Попа­дението ми срещу Парти­зан беше пър­вото ми в евротурнирите. Докато този срещу ЦСКА е първият ми на "Армията" - и като футболист на ЦСКА, и като на Лудогорец. Зато­ва може би този срещу червените е малко по-специа­лен, защото се противопос­тавих на отбора, в който съм играл толкова дълго ка­то юноша, а след това и при мъжете. Но животът е такъв, че никога не знаеш какво ще ти предложи в следващата минута.

Защо не се зарадва при попадението си на "Арми­ята"?

- Реших да покажа уважение към отбора, който ме е създал. Смятам, че няма нищо лошо в това. Имах емоции, но ги запазих за след мача. Всеки един футболист, къ­дето и да играе, трябва да покаже уважение към родния си клуб. Ако някога играя сре­щу  Лудогорец ще направя същото. Колко­то до феновете на ЦСКА - ако всеки тим у нас има такава публика, смятам, че стадионите ще са пълни. Когато те губеха с 0:2 и позд­равиха играч на другия от­бор като мен, независимо че съм юноша на ЦСКА, говори много. Не мога да скрия, че ми стана много хубаво.

Все още обаче не си се разписвал срещу Левски...

- Надявам се и това да стане. Вкарвал съм им като юноша доста пъти, дано да го направя и при мъжете. Може би Левски е най-големият ми дразнител. Важното е, че имаме по­ложителна серия сре­щу този тим, която се надявам да продължи.

Кой  от  твоя отбор от ДЮШ на ЦСКА успя да раз­вие качествата си и сега играе на високо ниво както теб?

- Има такива. Най-пресни­ят пример е Иван Иванов, ко­ито играе в момента в Базел. Последния ми сезон в ЦСКА участвах общо в 63 мача - за мъжете и два набора при юношите. От моя набор (1989) са Николай Чипев, Иван Караджов и Атанас Зехиров, които сега са в Бе­рое. В ЦСКА винаги е имало таланти. В юношите бях и с Владо Стоянов, който сега е национал и вратар на Лудо­горец. В последния ми мач с ЦСКА за набор 88 спечелихме купата срещу Левски.

Кое според теб е най-доброто крило в А група?

- Има доста футболисти, в които ми харесват различ­ни неща. Смятам, че нашият отбор продължава най-доб­рите. Искам да разбия един мит - постоянно се говори, че в нашия тим има много чужденци и именно те са яд­рото на отбора. Аз съм на мнение, че българите в със­тава са с главната роля в ця­лото действие, те дърпат тима напред. И без тях дос­та трудно ще се развива от­борът. Всеки един от бълга­рите се представя на много силно ниво. Без, естествено, да казвам, че чужденците не се справят. Впечатление ми прави Мисиджан. Той е млад, върви му играта, вкарва го­лове - много е добър.

Берое е неудобен съпер­ник за вас. Очакваш ли да имате проблеми в предсто­ящите мачове за купата?

- Берое е доста неприя­тен противник. А и има ре­ванш в Стара Загора, кой­то ще е много труден. Съ­перникът е непредвидим разполага със силни футбо­листи. В защита отборът е много стабилен, има под­ходящи изпълнители. В мо­мента мястото му в класи­рането е незаслужено (б.а. -Берое са на 8-а позиция).

Преди около месец ста­на баща. Как това съби­тие промени живота ти?

-То не само че го промени, а направо го обърна. Смея да твърдя, че това е стимул в живота на всеки човек. И задължава да даваш най-доброто на човека дo теб и детето - в случая на дъщеричката ми. Искам чрез вас да честитя днешния рождения ден на приятелката ми Деница. По­желавам й да е жива и здрава и все така обичана.

Къде живеете сега - в Разград или в София?

- Засега са с мен в Разград. Подкрепят ме, за кое­то съм им благодарен. Това ми помага да съм спокоен за личния си живот, фут­болът си е футбол, но кога то личният ти живот не върви добре  тогава се по­явяват проблеми и в профе­сионален план.

Как прекарваш свободното си време?
- Гледам да наблегна на близките си хора, които ощетявам, докато съм на лагери. И да прекарвам време­то си с тях, да им угаждам. Те го заслужават. Иначе имам доста хобита, но за момен­та съм ги пренебрегнал - оби­чам много да ходя на боулинг и кино. Чета и доста книги Последната, която ми харе­са, е "Ад" на Дан Браун.

Интервю на Иво БЪРЗАКОВ, "Тема Спорт"