Нали не знаете кои са хората зад кадър при Джей Лено, но сте гледали шоуто му и ви е харесвало. На американците със сигурност дори им се напукват пуканките от него. Слави Т поне си има Годжи и Гъмзата, а Лено, клетникът, сам трябва да държи рейтинга си. Та нещо такова се случва и сега с ЦСКА, където Мораеш го раздава one man show. Вкарва, подава, прави дузпи, често ги изпуска и накрая плаче със сълзи при загубата, което май не прави нито един „армеец" с изключение на Тошко Янчев. Истината е, че бразилецът изглежда по-отдаден на „четирите свещени букви" от настоящи и бивши футболисти, които имат по десетина сезона с червения екип на гърба. И публиката го разбира, защото за Сектор „Г" трофеят може и да е единствената ценност, но също така знаят, че само Мораеш може да им го донесе тази година.

 

Кой ли не специалист - и „червен", и „син", от Куртово Ко-наре и от Мало Бучи-но, вече обясни, че това може да стане най-слабият ЦСКА, ставал шампион. Да, на „Армията" е Стойчо, имат някои прилични футболисти като М'Боли, Бандаловски и Галчев, имат избухванията на Карачанаков, но контузиите му попречиха да изпълнява по-основна роля. Не говорим за есента и Зику, защото след него останаха 15-те пролетни мача, които всъщност определят крайната позиция на отбора.

 

Интересно е обаче да погледнем доколко Мораеш е способен сам и единствен да донесе титлата на „Армията". До момента бразилецът има 13 попадения, като 10 от тях отбеляза в последните 13 кръга, включително и двата с Лудогорец на финала на есенния полусезон. Интересен факт е, че вкара ли Жуниор, то „армейците" задължително бият, като само с разградчани отборът му се задоволи с едната

точка.

 

При последната титла на Литекс ловчанлии имаха супер-футболист като Дока, но и Христо Янев, и Светльо Тодоров, който вкара важните голове на ЦСКА и Левски. Това бе и първият силен сезон на Георги Миланов, което е цяло каре силни офанзивни играчи. През 2010/11 пък освен Дока ловчанлии имаха голмайстора на „А" група Нифлор и Попето, още по-впечатляващо трио. Силни триумвирати имаха и предните четири шампиона. През 2006/07 Телкийски, Домовчийски и Боримиров влачеха Левски. Мъри дублира титлата благодарение на изключителния организационен талант на Бардон, но също така с Йовов и Пелето. ЦСКА и Стойчо стигнаха до рекордната си 16-точкова преднина с изключителната офанзивна мощ на Ней, Петре и Велизар. Последната „синя" титла пък мина под знака на Гон-зо, Тасевски, който направи най-силния си сезон, и Жоази-ньо. Вярно е, че шампионският блясък на Локо (Пд) бе най-вече благодарение на головата машина Мартин Камбуров, но покрай него повече от дузина попадения бяха реализирали Джаейоба и Янчевски. Първият шампионски състав на Стойчо пък бе още по-балансиран, като в него опасността идваше отвсякъде - от Бадема, от Велизар, от Мукаси, Брито, Муджири.

 

В „синия" период от началото на този век реално Гонзо бе единствената голяма звезда на Левски, като само при титлата от 2001/02 и Чиликов имаше носеща роля с головете си. Тогава на „Герена" обаче имаше доста по-прилична халфова линия, отколкото настоящата на ЦСКА. За сметка на това Литекс при първите си две титли разполагаше със силни изпълнители в офанзивен план. При първия трофей водещата роля бе на Чики Юруков (13 гола), Светльо Тодоров и на Буши през пролетта. Сезон 1998/99 изнесоха Буши, другият албанец Хаджи и Беляков (20 гола).

 

Дори и с Наско Сираков в състава си Левски далеч не раз-чита само на него да влачи отбора в предни позиции, а да не забравяме, че отзад имаха Цанко, Кременлиев, Хубчев. През сезон 1994/95 Дани Боримиров, Кайзера и играещият като нападател Мъри бяха ключови фигури. За титлата година по-рано 30 гола отбеляза Сираков и 15 добави Борето. През 1992/93 най-сериозна пък бе ролята на гения Пламен Гетов, а Наско добави девет гола през пролетта.

 

Така че анализът на последните 20-ина шампионата е категорично против възможността Мораеш, кажи-речи, сам да изведе „червените" до титлата. Преди два сезона и Левски не успя да го направи с Гарра Дембеле.