Треньорът Стойчо Стоев със сигурност има върху какво да се замисли, след ка­то Левски за пореден път разочарова. Про­пуснатата победа в най-старото столично дерби със Славия мо­же и да не е най-точната илюст­рация за грешките му, но опре­делено е поредният повод в УС да започнат сериозно да диску­тират нуждата от промяна в спортно-техническото ръковод­ство. Не гредата, която Венци Христов нацели от изключител­но чиста позиция, е основната спънка за „сините". През 2016-а те изглеждат така, сякаш се опитват да скочат възможно по-високо, но за крака им е вързано гюле и то ги дърпа надолу.

Още от дербито с Лудогорец се видя, че отборът има нужда от по-ясна концепция за това как трябва да преследва целите си. Стойчо Стоев обаче я няма. Той има интересни разбирания за стила на игра, но в тактическо отношение е неспособен да раз­вие отбора си. Спокойствието, което вдъхва, на моменти дава­ше резултат и Левски създаваше впечатлението, че може да скъси дистанцията от Лудогорец, но в решителните моменти тимът де­монстрира подтискащо безси­лие и най-лошото безидейност.

Очевидно е и нещо друго, кое­то шефовете трябва да отчетат. Нито един от юношите не показва трайно развитие под ръко­водството на Стойчо Стоев. След толкова опит, който натру­паха и Краев, и Ради Цонев и Мики Орачев трябваше да са да­леч по-конкурентни на батковците си. Това не е така. Очевид­но треньорският щаб не само не може да подобри слабостите им, но не е способен да извлече мак­симума и от силните им страни. За това Краев се съсипва на фланга, а Орачев се лута между защитата и халфовата линия.

Същото се отнася и за чуж­дестранните попълнения. Не е сериозно трансферна цел, преследвана две години като Джъстин Менголо да се сменява преди почивката, защото Веско Минев нарежда. Ако не се връща в защита, камерунецът може да бъ­де инструктиран какво да прави Не е нормално треньорът да не може да намери общ език с играчите си.

Людмил Христов, „Меридиан мач”