Левски падна във Варна и сякаш настъпи краят на све-та за сините и неговите запалянковци. До това опират поне голяма част от анализите, които излизат за тима на „Герена" в последно време. Че играта на отбора е разруха, спор няма, но чак пък нещата да отиват едва ли не към закриване на клуба... Хората са казали, че денят се познава по сутринта, а спектакълът - по реакциите на феновете...

 

Тази сентенция обаче явно не важи за Левски.

 

Нека само си спомним как стартираха сините миналия сезон. Тогава Гара Дембеле се развихри, останалите около него също надигнаха глави и от юли до октомври всичко на „Герена" бе цветя и рози. Левски влезе в груповата фаза на Лига Европа и мачкаше наред в първенството. С появата на първите жълти листа по дърветата обаче свърши хубавото. Отборът бе като фойерверк, възпламени се, порадва с пищните си краски и угасна също толкова бързо, колкото и се запали. През лятото въздухът на „Герена" бе друг - атмосферата се нажежаваше не от медии, а от феновете, които изпълниха няколко пъти стадиона. После обаче Левски забуксува, не успя на косъм да излезе от групите на Лига Европа, а у нас зимува втори във временното класиране. Пролетни надежди нямаше, тъй като ЦСКА ги доуби в първия кръг на втория полусезон. Така за доста кратко време розовите сънища бяха забравени и в крайна сметка отборът отново не прибра трофей във витрината си.

 

Сега обаче може да се случи точно обратното, тоест Левски да тръгне слабо, но да намери верния ритъм и да финишира като победител в А група.

 

И затова има доста предпоставки. Първата е, че Левски има предостатъчно време да стъпи здраво на краката си след тежката загуба на „Тича". А ако Черно море продължи да показва такива игри, със сигурност сините няма да са единственият фаворит, чиито гемии са потънали край морето. Сега на столичани им предстоят две домакинства - срещу Монтана и Ботев Враца, а след това има пауза в първенството заради националния отбор - идеален момент, в който възпитаниците на Георги Иванов да натрупат самочувствие и да повярват в собствените си сили. След това идва визита на Миньор, а после е сблъсъкът с Литекс на „Георги Аспарухов". Всеки знае, че дербитата са друга бира и могат да се вземат само на мускули. Ако запишат поредица от победи, макар и мъчни, ще се смени климатът около тима.

 

Отделно Левски разполага и с качествени футболисти, които обаче трябва да се превърнат в отбор. Иван Цветков е класа; Сьорд Арс не е Гара Дембеле, но показа, че от три положения вкарва две (б.а. - В мачовете със Спартак Търнава); Гаджев досега играеше с травма, но ще има възможността да се възстанови напълно; Тони Калво пък разкри на какво е способен още в първия си мач като титуляр, в който асистира за гола на Цветков. Когато тези футболисти вземат глътка въздух, със сигурност ще стане трудно за съперниците им.

 

Не бива да се забравя и друго. Последната титла на тима през 2009-а година бе извоювана в абсолютно същата ситуацията като настоящата. И тогава Левски бе изхвърлен като мръсно коте от евротурнирите (загубите от БАТЕ Борисов и Жилина), както и допусна загуба на старта в първенството. Сега има една малка разлика -тогава публиката не спираше да псува треньора Емил Велев, а медиите го разкъсваха два пъти повече от Георги Иванов. В момента поне публиката още не е настръхнала. Остава Гонзо да овладее духа си и да сплоти съблекалнята.